Има едно име, което повече от всички други въплъщава духа на златната епоха на пиратството - Черната брада. Независимо дали справедливо или не, този човек остава в историята като най-страховития злодей на своето време и като редовен заподозрян сред най-прочутите престъпници на всички времена. Легендарната му слава се подхранва от факта, че поставя бавно горящи фитили в брадата си, за да изглежда демоничен и свръхестествен в битка.
Малко се знае за ранния живот на Черната брада, а произходът му остава обвит в мистерия.
Най-често той се свързва с името Едуард Тийч, макар че пиратите по онова време обикновено използват псевдоними, когато вършат престъпления, и истинското му име вероятно никога няма да бъде установено.
Смята се, че по време на Войната за испанското наследство (1701-1713) Тийч действа като частен корсар в служба на Великобритания. Той се споменава за първи път като пират в края на 1716 г., а година по-късно превръща пленен френски търговски кораб в страховит боен съд с 40 оръдия - прочутия "Отмъщението на кралица Ана" ("Queen Anne's Revenge").
Скоро след това Черната брада става ужасът на бреговете на Вирджиния, Каролина и Карибско море. Командва три кораба и ръководи около 150 души екипаж.
През следващите месеци Тийч, заедно с пирата Стид Бонет, напада и плячкосва множество кораби из Карибите и по Атлантическото крайбрежие на Америка. Той постепенно увеличава флота си и изгражда страховита репутация, макар че голяма част от нея е добре изчислена илюзия.
Тийч е умен и проницателен човек, който отлично разбира силата на образа и страха, а не само на оръжията.
Докато Бонет отсъства, Тийч източва кораба му от всякакви богатства и отплава, изоставяйки част от екипажа на пуст остров. Когато Бонет се връща и разбира за предателството, се впуска да го преследва, но така и не го намира.
В крайна сметка самият Бонет се връща към пиратството, бива заловен само няколко месеца по-късно и обесен в Чарлстън на 10 декември 1718 г. след като предлага, в последен опит да се спаси, да му бъдат отрязани всички крайници вместо да бъде екзекутиран.
През 1718 г. Черната брада създава база в един от заливите на Северна Каролина, където събира насилствено мита от преминаващи кораби в залив Памлико и дори сключва споразумение за подялба на плячката с губернатора на колонията - Чарлз Идън. Освен това Черната брада получава и помилване от губернатор и се установява в град Бат, където живее в полуслужебно пенсиониране. Той запазва последния си кораб - преименуван на "Adventure" (Приключение) и го закотвя край остров Окракок.
Въпреки че понякога се връща към пиратството, като напада няколко френски кораба, той остава под закрилата на Идън, който вероятно взема дял от плячката.
Когато старият му познат Чарлз Вейн се опитва да го убеди отново да се върне в пиратството, Черната брада отказва. Вместо това двамата организират седмица пиянски забави на остров Окракок, в компанията на други известни пирати, сред които според някои сведения е и "Калико" Джак Ракъм.
Губернаторът на Вирджиния Александър Спотсууд не е очарован от мисълта, че пирати празнуват на прага му, и решава да предприеме превантивни мерки. Макар Северна Каролина да е извън неговата юрисдикция, той финансира със собствени средства експедиция, която да издири и унищожи Черната брада.
Част от отряда се придвижва по суша към Бат, а другата под командването на лейтенант Робърт Мейнард се насочва по море с два въоръжени кораба - "Jane" и "Ranger". Вечерта на 21 ноември 1718 г. Мейнард открива Тийч на остров Окракок, празнуващ с гости на борда на "Adventure", и изчаква до сутринта, за да атакува.
Когато битката започва, Черната брада има намален екипаж, но се сражава яростно. Той реже котвеното въже и изстрелва залп от оръдия, който унищожава кораба "Ranger" и убива офицерите му. След това хората му прехвърлят въжета и абордират кораба "Jane", убедени, че имат числено превъзходство. Но Мейнард крие повечето си моряци под палубата, които внезапно изскачат и обръщат битката.
В последвалия ръкопашен бой Мейнард и Черната брада се срещат лице в лице. И двамата стрелят, след това изваждат мечове. Черната брада счупва сабята на Мейнард, но е обкръжен и ранен. Един от моряците го разсича през врата, след което пиратът е повален с множество удари. Със смъртта на своя капитан, останалите пирати се предават.
Главата на Черната брада е отсечена и окачена на носа на кораба на Мейнард като доказателство за победата. Така завършва животът на най-прочутия пират на своето време, а легендата за него продължава да живее векове след това.
Освен гъстата черна брада, която му дава името, най-устойчивият мит за Черната брада е този за заровеното му съкровище, което никога не е открито и вероятно никога не е съществувало.
През средата на 90-те години на 20-и век обаче останки от кораба "Отмъщението на кралица Ана" са открити край бреговете на Северна Каролина. В следващите години водолази изваждат стотици артефакти - навигационни уреди, оръдия, части от оръжия и дръжка на сабя.
