Как американското посолство в Москва стана за смях с повече микрофони от звукозаписно студио
По време на Студената война ще открием, че са правени най-различни манипулации за добиването на информация. Всеки се опитва да чуе какво мисли другия и всеки е потенциален враг, особено ако се намирате в СССР. Дългата ръка на КГБ може да стигне навсякъде. Очаква се през демокрацията точно този вид манипулации да се редуцира, поне за известно време, но за голяма изненада на мнозина, до подобни стъпки не се стига.
През декември 1991 г. посланик е Робърт С. Щраус и до тогава дори не подозира какви точно са отношенията между Москва и Вашингтон – има някаква представа, но за първи път ще разбере от директора на КГБ – Вадим В. Бакатин до каква степен са се вихрили разузнавачите. На една такава среща Бакатин ще предостави всички устройства и информация, която е била записана, на посланика.
Ще заяви, че вече не са необходими, особено след като страната отваря една нова страница. Как се стига до там? По време на Студената война, американското посолство ще бъде известно като къщата на микрофоните или бръмбарите, ако ви харесва. Всичко започва през далечната 1979 г. и се изработва изцяло от руснаци с техни материали. През 1985 г. има спиране на работата за известно време. По това време САЩ вече знае, че тази сграда е толкова добре подслушвана, че просто няма смисъл да се използва и няма да има никакви тайни.
При първите проверки става ясно, че има странни елементи дори в бетона, който се е използвал. Освен микрофони, в него се откриват и други интересни стъпки. Работниците са оставили диоди, които не са свързани, освен това има ключове, тръби и други боклуци, които могат да затруднят допълнително металните детектори. Някои устройства се откриват почти веднага, други се оказват именно големи метални предмети, които обаче работят като антени, защото в близост до тях има подслушвателно устройство.
На места се намират дори захранващи устройства, при това от ново поколение. Ето защо скоро самите американци ще наричат посолството – Църквата на Светата Телеметрия. На фасадата с малко по-тъмни тухли се оформя и надписа СССР. Повечето американски дипломати и адвокати са на мнение, че сградата трябва да бъде съборена и построена отново. Дори и след премахването на някои елементи, дипломатите все пак довършват сградата и се нанасят в нея.
Още от 1933 г. има история на следене, подслушване, както и изнудване на американската охрана на посолството, в Москва тази практика е една от любимите, но и американците не са по-розови, тяхната игра също е повече от интересна. Преди Втората Световна война, посолството на САЩ използва телеграф, за да комуникира. Ето защо веднага са изпратени рускини за пехотата, която пази посолството. Главният телеграфчик има руска любовница, шофьорът на консула е агент на НКВД. По-важното в този случай е, че посолството предпочита в този период всичко да бъде известно и да се стигне до идеята, че САЩ е приятел.
През 1946 г. съветски ученици ще подарят копие на Великият печат на САЩ под формата на орнамент, който да стои върху стената на посланика. Въпросният обаче се поставя в кабинета на посланика у дома му. Неговият прислужник живее в мазето на дипломатическата сграда и през цялото време същият е винаги заключен и без ключ в друго лице. Оказва се, че нито един американец не е поискал да има достъп. Историята продължава до 1952 г. Именно тогава Сергей – прислужникът ще реши, че трябва да постави допълнителни бръмбари.
През 1960 г. Хенръ Кабот Лодж Джуниър ще занесе въпросния подарък в ОН, докато руснаците се оплакват от полета на U-2. Пред погледа на всички дипломати ще се покаже, че посланикът е бил подслушван години наред. Подобни артефакти са открити в други посолства на САЩ из Европа. Американският секретар Джордж П. Шулц ще бъде официално предупреден от ЦРУ, че в Москва навсякъде има микрофони.
Едва по-късно ще разкаже как е стоял в специално пригодена шумоизолирана стая в посолството в Москва, където звукова бариера спира подслушването. През 1969 г. двете страни се разбират, че имат нужда от нови сгради, следователно САЩ ще даде територия за създаването на такова за СССР, като в замяна ще получи територия за своето собствено.
Договорът остава отворен за 120 дена, в които могат да се добавят нови изисквания. Американците не могат да изпратят свои строители в Москва, а и СССР обяснява, че техни работници са построили всички останали в столицата, следователно няма нужда от притеснения. По това време американското разузнаване решава, че наистина може да се справи с подслушвателните, но не всичко е точно така, както изглежда. Агентите на НКВД често ще се месят и ще променят целият проект на посолството и то по всяко време.
Всички стаи са офиси, но нищо повече. Американските документи показват кой кабинет ще се заема от конкретен дипломат, къде ще бъде посланикът, къде се намират важните точки и по този начин показват къде точно трябва да се поставят микрофоните. Американците получават евтин бетон, докато руснаците имат различни претенции и изискват много други изисквания. Всеки доставен материал ще се изследва подробно и при проблеми веднага ще се спре строежа и на двете места.
Около 30 агента са изпратени, за да следят работата на около 100 работника във Вашингтон. Броят на американските бригадири е едва 20-30 души за около 800 служителя. Всеки руски агент има пълен списък на работещите, издава специални пропуски и проверява стриктно всеки на строежа, докато американците не правят нищо подобно по въпроса. Видео наблюдението на американците скоро е прекъснато по време на работа и изобщо не се възобновява. През 1982 г. американската национална сигурност изпраща агенти с познания върху подслушването, за да оценят състоянието на новата сграда.
Техният рапорт идва в няколко думи, но най-точното описание е „Посолството е пълно с микрофони като кошер с пчели.“. НСА изпраща за втори път ФБР, като те правят свое отделно разследване и потвърждават същото. Рейган най-накрая е уведомен за ситуацията, в която се намира. През 1985 г. работата спира внезапно по настояването на САЩ и тогава тяхното посолство е завършено на 65%. Всички останали сгради като тези с апартаменти на дипломатите, както и ресторанта и други помощни са завършени до края на годината, но посолството остава като артефакт, който чака своята съдба.
И до тогава повечето американци се чудят дали изобщо ще има нужда от посолство, след като ситуацията е излязла извън контрол. През май 1990 г. Боб Хоуп ще направи шоу на тревната площ пред незавършената сграда. Около 300 души се събират, но Боб напомня, че най-вероятно и КГБ са на линия, за да се насладят на истинско шоу. За комика, тази сграда има толкова подслушвателни буби, че спокойно може да стане евтин мотел. Друга негова любима шега е:
„Не казвам, че има микрофони, но преди малко се погледнах в огледалото и си казах „Боже, колко съм красив!“. Тогава от огледалото чух друг глас, който ми отвърна „Ха, това е най-добрата ти шега за деня.““. Около 1987 г. се предлага сградата да бъде съборена и построена отново, този път само от американци. Други предлагат изобщо да не се прави посолство в Москва. Самата сграда струва около 23 милиона долара. На финалът се стига до решение да се съборят горните три етажа от сградата.
Общо тя е 8 етажа. Въпросните ще се заменят с нова модулирана стомана и ще предоставят необходимата защита на най-важните стаи. С тази промяна започват и други. Половината паркинг се префасонира на офиси, след това няма боулинг зала, както дипломатите са искали, а комуникационен център. Когато Щраус си мисли, че повече няма да има проблеми, директорът на КГБ ще му предостави и последните микрофони, които по някакъв начин вече са събрани. Малко след това вече няма никакво значение, СССР ще колабира точно след няколко седмици и КГБ спира да функционира.
Високите етажи на американското посолство се превръщат в заглушени и по-сигурни сгради, докато на долните етажи работят чиновници, които трудно получават каквито и да било тайни. Новата конструкция започва през 1997 г. и продължава до 2000 г. След близо 2 десетилетия забавяне и сумата от 370 милиона долара, дипломатите най-накрая могат да влязат в своята сграда. И до днес точно тя ще бъде смятана за една от най-важните и трудните за построяване.
