Хауърд Хънт – агентът на ЦРУ, който знаеше всички тайни
Еверет Хауърд Хънт Джуниър е роден на 9 октовмри 1918 година и присъства в почти всеки по-голям скандал на ЦРУ през последните 50 години. Ако историята търси истински шпионин, тогава задължително трябва да потърси г-н Хънт за справка. Не можете да откриете оркестриран преврат от американското правителство, без да използвате Хауърд Хънт. Един от най-бляскавите агенти на ЦРУ умира през 2007 година. С него умира и шансът за отговори на някои много любопитни въпроси като: кой поръча Кенеди?
Един от най-добрите агенти на ЦРУ започва своя дълъг път още през Втората Световна война като част от военноморския флот на САЩ. След като се формира Офисът на стратегическите услуги, Хънт стартира своята шпионска кариера точно там. По-късно от тази организация изплува ЦРУ, а след нея Хауърд ще бъде вербуван в личния състав на президента, който по онова време е именно Ричард Никсън. Крахът на Хънт идва през 1974 година, когато признава, че е участвал в Аферата Уотъргейт и след това лежи 3 години в затвор. Самият той напомня многократно, че никога не е спирал да служи на страната си, макар и търсените услуги да са нарушавали всички възможни кодекси, конвеции и права на човека. Историята на Хауърд не приключва толкова героично – умира в дома си, тресейки се от редица болести.
Тялото му не се предава, макар и самият мъченик вече да го очаква с нетърпение. Шпионският кодекс е винаги един и същ „Забрави семейството си, забрави приятелите си, ти си никой и ако те заловят – не те познаваме!“. Има само един човек, който знае наистина тайните на бившия агент и това е неговият син Сейнт Джон. Той също пази историята и рядко говори по редица причини. Името на Хауърд Хънт се появява в списъка със заподозрените в най-различни скандали. Той доказва, че многообичаният Кенеди и неговата управа стоят в основата на убийството на президента на Южен Виетнам, той създава досието на Тед Кенеди, той е един от мозъците, когато определен обект трябва да изчезне. Шпионинът знае твърде много, но за жалост късметът му свършва с Уотъргейт през пролетта на 1972 година.
Името на Хънт най-вероятно ще изплува в докладите за преврата в Гватемала през 1954 година. Тогава ЦРУ използва най-различни програми, за да отхвърли демократично избраният президент Джакобо Арбенц, който прекратява 10-годишната Гватемалска революция. Демократът не е добре приеман и много скоро ЦРУ открива заместник – военният диктатор Кастило Армас. Армас и още 480 човека се подготвят за преврата, докато се води тежка пропаганда за унищожаване на всякакъв армейски морал в Гватемала. Междувременно САЩ се старае да изолира изцяло страната от всякакъв международен поглед. И след като тогаващният президент – Айзенхауър прави всичко възможно, за да призове армията, която практически отказва всякакво сражение, защото не иска да се изправя срещу американци, Арбенц се опитва да въоръжи цивилното население, но дори и то няма намерение да се защити. Официалните мотиви на ЦРУ – присъствието на засилващо се комунистическо влияние. Много години по-късно същите ще се опитват да оправдаят информацията, но без успех. Близо 40 години ще гори огъня на гражданската война в Гватемала. Ще се говори за геноцид, престъпления срещу човечеството и всичко това благодарение на успешната американска инвазия. Едва през 1999 година ще има официално извинение от Бил Клинтън. Някои инвазии успявали, други, като офанзивата в Залива на прасетата – не. Впрочем именно тогава Хънт се пенсионира за известно време. Историята там не е изненада за никого. След като Кастро успява да вземе властта на 31 декември 1958 година, всички стабилни икономически връзки със САЩ са прекъснати и започва усилена търговия със Съветския съюз. За пореден път палач е Дуайт Айзенхауър. С неговата благословия и доста щатски долари започва финансирането на Бригада 2506.
На 16 април 1961 г. след серия бомбардировки над кубинските летища, бригадирите акостират на брега. Този път няма информационна завеса и всички осъзнавали, че САЩ се опитва да осакати Куба. Кенеди отказва да предоставя допълнително въздушно прикритие, за да може евентуалната революция поне да прилича на вътрешно дело. Акцията за 13.1 милиона долара приключва само след три дена сражения, парите са предадени с благословията на Айзенхауър, а Кенеди просто наследява операцията. Неуспешният опит за преврат засилва допълнително лидерството на Кастро. Това отново не пречи на ЦРУ да мисли най-различни методи за премахването му, но като цяло става ясно, че Куба ще остане много студена дипломатическа точка за САЩ, която едва в наши дни започва да се затопля. Да не говорим, че в един момент именно разузнавателното управление ще дава сериозни суми за покушението на диктатора. Тази грешка е тежък удар по реномето на американския президент, но така или иначе след само още 2 години ще бъде убит.
Като изкупление може да се сметне, че поне е успял да неутрализира предстоящия апокалипсис в лицето на ракетната криза от следващата година. И точно тук отново идва едно популярно име: Хауърд Хънт. Макар и бившият агент никога да не проговоря за потенциалното си участие, той знае цялата история за покушението. През 1975 г. Сейнт Джон вижда баща си на плакат в телефонна бутка, заедно с още трима души – предполагаемите убийци на Кенеди. Макар и всичко това да е само пропаганда, Сейнт Джон споделя пред списание Rolling Stones, че точно в същото време, когато училищата се разпускат, защото президентът е бил застрелян, той се прибира у дома и заварва само майка си. Баща му бил на служебно пътуване в Далас. Самият той наистина се опитва да си спомни по-подробно деня, защото тогава е само на 5 години, но не си спомня баща му да е бил вкъщи. На 18 юни 1972 г. Сейнт Джон спи в стаята си.
Снимка: By US Government – House Select Committee on Assassinations, Appendix to Hearings – Volume VI, Page 279 (1979) http://history-matters.com/archive/jfk/hsca/reportvols/vol6/html/HSCA_Vol6_0140a.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21895243
Баща му го буди късно през нощта и му заявява, че има нужда от помощ. Двамата полират до блясък куфарчета с подслушвателна техника. Всеки детайл преминава през силата на белината, двамата носят гумени ръкавици и след обстойна дезинфекция, куфарите се озовават на дъното на близкия канал. На 19 юни, синът отива в банка Ригс, където го очаква баща му. В панталоните си успява да набута около 100 000 долара и след това трябва да закара парите в дома си. Никой не го проследява. Там следват други инструкции – унищожение на пишещата машина на баща му. Сейнт Джон не е подозирал, че в края на годината майка му ще бъде убита в самолетна катастрофа с 10 000 долара в куфарчето си. Една от версиите за тази смърт е фактът, че Ричард Никсън отказвал да има всякаква връзка с участниците и ако той или представител на Белия дом заплати въпросните глоби и санкции, връзката ще бъде потвърдена.
Снимка: By U.S. Federal Government, National Transportation Safety Board. – United Air Lines, Inc., B-737, N9031U, Chicago-Midway Airport, Chicago, Illinois, December 8, 1972., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41197380
Свободата се купувала с пари и съответно Дороти Хънт се качва на самолета и лети за Чикаго, където се надява, че ще успее да внесе компенсация за действията на съпруга си. Проблемът в Уотъргейт е, че единият от наетите агенти, познати още от операцията в Куба, имал написан телефонния номер на Хауърд, следователно разследващите много бързо стигнала и до него. Следва затвор и много неотговорени въпроси по темата. Хънт никога повече не работи в ЦРУ, но многократно е ухажван от хора, които предлагат крупни суми за издаването на замесените около покушението на Кенеди. Сред тях е и Кевин Костнър, който играе главната роля във филма на Оливър Стоун – JFK. Водят се преговори, че информацията ще донесе близо 5 милиона долара, но агентът отказва да говори. След сериозен семеен съвет се срещат за втори път, но Костнър е готов да плати само 100 долара. Ценната информация изобщо не се използва във филма, а и никога не била издадена пред холивудския актьор.
Хауърд така или иначе пише голяма част от мемоарите си, но на парче хартия, преди да почине, оставя отговора за един от най-важните въпроси. В същото издание Сейнт Джон споделя, че сред отговорниците за покушението е Линдън Джонсън – вицепрезидентът, който наследява стола на Кенеди. Според шпионския син, информацията е предадена на лист хартия без повече коментари, бащата рисува всичко това, вярвайки, че много скоро ще умре и не иска тази тайна да изчезне с него. Точно това парче хартия липсва от мемоарите му, а в годините по-късно от сина е поискано въпросното доказателство.
Списание „Life“ прави обстойно разглеждане и изследване и заключва, че информацията изобщо не е убедителна. Мнението на Хънт за случая е малко странно. Според него, Кенеди е имал много врагове, но винаги е бил обичан от публиката, по тази причина има и толкова милиони теории за фаталният инцидент. Последните думи, които синът му си спомня са „Добре, че го застреляха.“. Хауърд Хънт умира през 2007 г. с всички останали тайни, които по един или друг начин променят света. Неговата книга „American Spy: My Secret History in the CIA, Watergate, and Beyond“ разказва много истории, но пропуска моменти с Кенеди, по една или друга причина са извадени от книгата, а оригиналните бележки, представени на Сейнт Джон са прибрани много бързо.
