Германските власти 16 години търсят сериен убиец… който не съществува

През 1993 г. 62-годишна жена е намерена мъртва в къщата си в град Идар-Оберщайн, удушена с тел от букет цветя, открит близо до тялото ѝ.

Никой няма абсолютно никаква представа какво може да се е случило с Лицелоте Шленгер. Няма свидетели, няма заподозрени, няма признаци за подозрителна дейност (освен факта, че е била удушена с парче тел, разбира се). Но върху чаена чаша в близост до трупа ѝ полицията открива ДНК – единствената следа, която изобщо е регистрирана от случая.

Затова и разследването не потръгва (ДНК-то е на жена, но съвпадение няма).

Осем години по-късно, на 21 март 2001 г., 61-годишен мъж е намерен мъртъв в кухнята си във Фрайбург, Германия. Жертвата отново е удушена – и този път е открита същата ДНК върху кухненско чекмедже. Сходните методи на убийство и точното съвпадение на следата карат полицията да вярва, че май си има работа със сериен убиец.

Изведнъж ДНК-то на жената започва да се появява навсякъде!

Месеци след второто убийство нейната ДНК е засечена върху изхвърлена спринцовка за хероин, която 7-годишно дете намира на детска площадка в Геролщайн. Няколко седмици по-късно тя се появява върху изоставена бисквита в ограбена каравана край Бад Кройцнах (сякаш нарочно я е оставила – като визитна картичка). Намерена е и след проникване с взлом в офис в Диценбах, в изоставена крадена кола в Хайлброн и върху две бирени бутилки и чаша вино в ограбен бар в Карлсруе (все едно е решила да си сипе, докато ограбва заведението).

В един особено странен случай, на 6 май 2005 г., мъж застрелва собствения си брат с пистолет 7,65 калибър. И ДНК-то на жената е открито върху един от куршумите.

В крайна сметка идентифициращият я биологичен маркер е открит на впечатляващите 40 местопрестъпления в Австрия, Южна Германия и Франция, при грабежи, въоръжени нападения и убийства. Странното е, че на местопрестъпленията полицията открива ДНК и на други лица, за които се предполага, че са нейни съучастници – но никога не става дума за едно и също лице два пъти и никой от тях не иска да говори.

Жената е наричана „жената без лице“, но след смъртта на полицейски служител в града приема нов прякор – „Фантомът от Хайлброн“. 22-годишната полицайка Мишел Кисеветер е в патрулната си кола и обядва с колегата си, когато двама души се качват на задната седалка и прострелват двамата полицаи в гърба, убивайки я и ранявайки партньора ѝ.

ДНК от Фантома е открита на задната седалка, както и на таблото. Объркана, полицията обявява награда от 300 000 евро за всякаква информация за местонахождението ѝ. Нелека задача при условие, че се знае толкова малко и че някои свидетели описват заподозрения като жена, а други – като мъж.

Но през 2009 г. случаят получава нова следа и най-накрая е приключен окончателно със смущаващо заключение: Най-известният сериен убиец в историята на Германия, за когото се смята, че е отговорен за шест убийства… не съществува.

Полицията във Франция открива обгорялото тяло на мъж, за когото се смята, че е бежанец, кандидатствал за убежище, който изчезва през 2002 г. По време на кандидатстването си мъжът е предоставил пръстови отпечатъци, които полицията използва, за да потвърди самоличността му. Само че отново открива ДНК на Фантома.

„Очевидно това е било невъзможно, тъй като търсещият убежище е бил мъж, а ДНК-то принадлежи на жена“, казва през 2009 г. пред Spiegel Online говорител на прокуратурата в Саарбрюкен.

Разбира се, при повторното тестване се установява, че това не е въпросното мистериозно ДНК. Случаят на мъжа довежда до обяснение на случая на Фантома: няма сериен убиец, а така популярната ДНК е собственост на жена, която работи в опаковъчен център, специализиран в медицински консумативи… където опаковат тампоните, които полицията използва за снемане на ДНК.

Така в продължение на 16 години полицията издирва сериен убиец и предлага огромни финансови възнаграждения, само за да открие, че е проследявала собствените си замърсени тампони.