Елиът Нес – агентът, който се изправи срещу Ал Капоне

Във време на широко разпространена корупция в Америка, много честни държавни служители остават разочаровани и дълбоко фрустрирани. Както веднъж служителката на Министерството на правосъдието Мейбъл Уокър Вилебранд казва: „Трудно ми е да повярвам, че от 120 милиона население в страната е невъзможно да се намерят 4 000 мъже, които не могат да бъдат купени.“

Междувременно прокурорът на САЩ Джордж Е. К. Джонсън е решен все пак да опита да намери поне няколко такива мъже, които да помогнат за свалянето на Ал Капоне в Чикаго. Той планира двустранна атака: докато екип от данъчни експерти правят одит на мафиота, отряд от служители на реда ще се опитва да наруши операциите му и ще търси допълнителни доказателства за нарушения на законите за забрана на алкохола. И през 1930 г. Елиът Нес почти веднага е назначен да оглави този отряд.

Въпреки че легендата гласи, че Нес лично избира най-честните агенти, които успява да намери във ведомостта на Бюрото, истината е, че неговият отряд първоначално е попълнен с всеки, който може да се намери. Някои мъже издържат само няколко дни в отряда, а едва шепа остават с Нес до самия край.

Сред тях са Джо Лийсън, който е известен с това, че много добре следи хора с автомобил; Пол Робски, агент от Южна Каролина, който твърди, че е заловил 30 незаконни пивовари за един месец; и Самюел „Морис“ Сигър, бивш надзирател в затвора Синг Синг.

Тяхната роля в кампанията на Джонсън е да организират светкавични нападения в дестилериите и пивоварните на чикагската мафия, нарушавайки потока от пари, който се излива към джобовете на Капоне. Тази смела операция също би дала време на счетоводителите да извършат проверката.

Когато се ражда групата „Недосегаемите„

Само през първите 6 месеца Елиът Нес и хората му затварят 19 дестилерии и 6 големи пивоварни, което причинява на Капоне загуби от 1 милион долара. Въпреки че мафията все още има много други източници на доходи, постоянството на Нес го прави все по-проблематичен за Ал.

Първоначално гангстерът опита с мек подход като кара хората си да опитат да изкушат агентите с пликове с пари. Един от хората на Капоне дори посещава самия Нес – той влиза право в офиса му и му предлага по 2000 долара на седмица, ако се „успокои“. Нес категорично отхвърля предложението и казва на мъжа да излезе.

След като подкупите не сработват, Нес става мишена на заплахи и дори няколко атаки. Колата на Нес е крадена няколко пъти, офисите му са претършувани, телефонът му е подслушван и той дори хваща един от хората на Капоне да шпионира дома на родителите му. Но той все пак отказва да отстъпи.

По своя характерен драматичен начин Нес вика пресата в офиса си и обявява, че никога не може да бъде купен от Капоне – нито пък някой от другите агенти, които са част от екипа.

Именно тази съпротива както на изкушения, така и на сплашване кара Чарлз Шварц от Chicago Daily News да нарече екипа на Елиът Нес „Недосегаемите“. Интересно е, че това прозвище вероятно е вдъхновено от усилията на Махатма Ганди да популяризира тежкото положение на угнетените в Индия.

Нес харесва името, но неговият шеф Джонсън е човекът, който се погрижва то да се появи във вестниците в цялата страна.

Кой наистина събаря Капоне?

Недосегаемите не само удрят операциите на Капоне с набезите си – до средата на 1931 г. те са събрали и доказателства за над 5000 нарушения на Закона на Волстед (който осигурява изпълнението на Осемнадесетата поправка, която забранява производството и продажбата на алкохол), свързани с Капоне и неговата престъпна организация. В крайна сметка усилията им ще струват на мафията около 9 милиона долара приходи.

Както отбеляза Елиът, „организацията на Капоне усети присъствието на тази малка група на прокурора на Съединените щати по-остро от всяка друга“.

Набезите и подслушванията развихрят въображението както на обществеността, така и на самия Капоне, който започва да се фокусира повече върху медийното си присъствие и обществен имидж, отколкото върху борбата с Недосегаемите. Докато гангстерът се опитва да изчисти името си, Нес се насочва към още по-голям удар по финансите му. Междувременно се организира по-малко бляскаво нападение и срещу самата мафия.

В крайна сметка Капоне е свален заради обвиненията в укриване на данъци, а не заради нарушенията на Закона на Волстед. Няма съмнение, че Нес и Недосегаемите помагат за спиране на много от кранчетата на Капоне и го лишават от крайно необходимия му капитал. Но те нямат много общо с процеса за укриване на данъци и следователно не са отговорни за окончателното му падение.

Тази чест до голяма степен принадлежи на специален агент на име Франк Дж. Уилсън, който работи за разузнавателното звено на американските данъчни служби. Предвождайки екип от счетоводители, Уилсън е известен като човек, който „ще седи тихо и ще гледа счетоводни книги 18 часа на ден, 7 дни в седмицата, завинаги, ако наистина иска да намери нещо в тези книги“.

Уилсън е този, който открива връзка с Капоне в книга с приходи от хазарт. След като намира счетоводителя на мафиота, Уилсън в крайна сметка успява да установи доходите му. Това ще помогне да се натрупат доказателства, че Капоне не е платил 215 000 долара данъци.

Усилията на Уилсън пряко допринасят Капоне да бъде осъден на 11 години затвор за укриване на данъци през 1931 г.

Недосегаемите се разформироват скоро след процеса срещу скандалния гангстер. Тъй като той вече е зад решетките и сухият режим скоро ще бъде отменен през 1933 г., вече няма нужда да се съсредоточават усилия върху същите задачи, които те изпълняват в предходните години. Много от основните членове на екипа просто се местят на други позиции в правоприлагащите органи.

Самият Нес се мести в Кливланд през 1934 г., за да ръководи Регионалния офис. Само година по-късно той ще стане директор по безопасността на града. Там не само залавя 200 корумпирани полицаи, но се изправя и срещу босове на мафията, един от които заплашва да отреже главата на всяко ченге, което влезе в казиното му.

В по-голямата си част Нес е уважаван за усилията си да намали престъпността в Кливланд, но славата му бавно започва да избледнява. През 1942 г. той е хванат да прикрива катастрофа, която предизвиква. Още по-лошо – той е обвинен в шофиране в нетрезво състояние точно преди катастрофата. Въпреки че няма жертви, инцидентът все пак наранява имиджа му. Не помага и, че той и първата му съпруга се развеждат няколко години – което се смята за противоречиво в католическия град Кливланд.

Елиът Нес скоро напуска правоприлагащите органи, заемайки различни позиции във федералното правителство и частния сектор, преди да стартира редица неуспешни бизнеси. Не след дълго той започва да прекарва по-голямата част от времето си по барове, където разказва за славните си дни с Недосегаемите.