Демократите и републиканците в САЩ всъщност много си приличат

След малко повече от три месеца американските гласоподаватели ще трябва да изберат своя нов президент. За повечето от тях въпросът е двузначен: демократ или републиканец? Към момента се твърди, че само 20% от независимите избиратели все още не са решили за кого ще гласуват – явно е, че американското население е силно поляризирано. През 2019 г. 4 от всеки 5 възрастни американци видяха, че разделението между партиите се увеличава, и изразиха загриженост от тази тенденция.

Но действително ли има такова тежко разделение между 300 милиона човека?

„Съществува общо схващане, че избирателите на републиканците и демократите са дълбоко разделени, но нашето ново проучване показва, че тези различия в мненията между двете групи са силно преувеличени и че групите всъщност са много сходни по отношение на ценностите, които смятат за важни„, казва в изявление авторът д-р Лукас Волф от катедрата по психология в университета в Бат.

В своето изследване екипът си поставя за цел да проучи как представянето на сходството в ценностите влияе върху възприемането на различията между тях от страна на избирателите. Д-р Волф смята, че „обикновено медиите и социолозите сравняват групите, като описват различията, например чрез използване на стълбовидни диаграми, които игнорират припокриването и показват преувеличени разделенията в обществото.“

Представяне на едни и същи резултати по различни начини.
Изображение: Университет в Бат (Великобритания)

Изследователите използват данни от предишно проучване, в което са анкетирани демократите и републиканците относно техните ценности, и ги представят на участниците по един от двата начина. На едната група резултатите са показани като припокриващи се разпределения, като по този начин са показани и приликите. На другата група са показани стълбовидни диаграми на средните стойности на разпределенията, като оста y е прекъсната, за да се подчертаят различията.

Участниците, на които са показани разпределения, смятат, че демократите и републиканците си приличат повече и имат по-сходни резултати. Важното е, че това „повиши чувството им на надежда за бъдещето и им вдъхна доверие в хората, които иначе са виждали като коренно различни от тях“, казва д-р Волф. Възприеманите сходства също така увеличават възприемания от тях потенциал за компромис между двете страни.

За съжаление групата, на която е показана съкратената стълбовидна диаграма, се представя подобно на участниците, на които не са показани никакви данни. Това показва, че изначалната нагласа на хората са за големи различия между двете страни.

Д-р Волф добавя: „Тази възприета поляризация има вредни последици, защото хората очакват най-лошото от взаимодействието с другата страна – и съответно активно го избягват. Тя също така означава, че хората стават песимисти за бъдещето, защото разделението в обществото пречи на компромиса и сътрудничеството.“

Съществува голяма отговорност по отношение на начина, по който данните се представят на обществеността, което може да има обществено въздействие.