Аманда беше на 3 години, когато се изправи срещу убиеца на майка си
Хари Джей Конклин е име, което през 1985 г. успява да влезе в светлината на прожекторите. Славата му не е толкова положителна. Това е човек, който разполага с цяла колекция от ножове, има леопард за домашен любимец, а тялото му е покрито в свастики. Изкарва прехраната си като каскадьор и е участвал в някои холивудски заглавия. Присъствието във вечерните новини е следствие на неговото твърдение, че е напълно невинен по обвинение в убийство с огнестрелно оръжие. Жертвата е неговата съпруга, а единственият свидетел е 3-годишната им дъщеря.
Полицията търси свидетел в продължение на седмици, докато най-накрая не разбира от 3-годишната Аманда, че тя е станала свидетел на всичко. Крехката възраст на малкото момиченце не позволява на съдията да я призове като свидетел, особено след като думите ѝ не биха могли да имат юридическа тежест. По този начин и адвокатите няма как да извадят своя ключов свидетел и да спечелят делото. Така точно след две седмици в размотаване, обвиненията срещу Хари са свалени. След близо пет месеца е освободен от затвора и продължава да твърди, че не е убивал никого.
Дълго време се смята, че е нарочен, но властите са на друго мнение. Досието му включва няколко приемни семейства, присъствие в поправително училище, нарушаване на правилата, дребно хулиганство и други цветния прояви, натрупани до 15-я му рожден ден. Конклин ще допълни списъка с провинения, поставяйки две присъди за обир, бягство от затвора, нападение на полицай и други. За прокурора, това е единственият логичен извършител, но няма доказателства.
Коментарите му са в съвсем друга посока, той самият твърди, че няма лоши чувства към съда, платил е присъдата си и е стоял невинен в затвора. Очакванията му още тогава са свързани с възможността да продължи на чисто и да забрави за случилото се. Надеждата, че веднъж след като е бил оправдан, най-вероятно може да бъде помилван и делото да е затворено, излита доста бързо през прозореца. В САЩ има такава практика, но не при делата за убийство.
Съдът може да отвори делото във всеки един момент, когато пожелае – това може да са 2 години или 20 години, никой няма да задава въпроси. Всички погледи са насочени към Аманда, която на този етап още не може да се смята за достоверен източник, особено след като е на твърде крехка възраст. Помолен да коментира този въпрос, Хари Конклин признава, че това е дебнещата гилотина в мрака, която е готова във всеки един момент да раздели тялото и главата.
Медиите също проявяват интерес. През последните 5 месеца създават портрет по разкази на близки и приятели. Дарлийн и Хари изглеждали щастливи в рамките на своя 4-годишен брак. Дъщеря им е обичана и обгрижвана, братът на Дарлийн – Луис ще посочи, че двамата никога не са се карали и винаги са се гледали с любов. Възможно ли е такъв човек да бъде убиец? За целта погледите се насочват към онези, които не виждат любовта към Дарлийн.
Повечето ѝ приятели твърдят, че тя била в постоянен страх от един зъл и садистичен човек с изключително агресивен характер и желание за терор. Един съсед си спомня как е извикал полиция, когато чул Дарлийн да крещи, че в нейния корем е опрян пистолет.
Извършител на това дело е именно Хари. Конклин е на свобода, като продължава да работи и да се разхожда свободно. Описват го като компактен, но силен мъж с доста широка усмивка. Цялото му тяло е покрито с татуси. Други черти на характера са патриотизма, волята за оцеляване, защитата на семейството и поддържането на бойния арсенал. Полицията се изненадва от неговото хоби и наличието на толкова много оръжие.
Властите продължават да се кълнат, че един ден ще има причина да стартират отново делото. Налични са и други не толкова приятни факти. Дарлий е била еврейка и постоянно е била обект на подигравки от страна на съпруга си. Очевидно е, че свастиките не са били забелязани от началото. От деня на тяхната сватба, съпругата често се страхувала от него. Когато няма договори за каскади, мъжът обичал да се отдава на любимата си тема – оцеляване в дивото. Така през 1983 г. с ножовете закупува и книга със заглавието „Търговец на смърт – ръководството“.
Конклин дори разказва, как е четял на глас на своята съпруга, която показвала интерес към този вид литература, но нищо повече. В денят, когато полицията я открива с две огнестрелни рани в гърба и една във врата, няма как да се избегне този факт. Книгата е открита в леглото им. Половинката на Хари е трябвало да отиде на фризьор и се е обадила на своята по-малка сестра Бренда, за да има кой да гледа Аманда. С влизането у дома, Бренда открива тялото на сестра си да лежи точно пред хладилника в кухнята.
Аманда е била заключена в своята стая, като ключалката е поставена от външната страна. Полицията разпитва момичето с помощта на психолог. Пред него тя споделя, че е видяла как баща ѝ удря майка ѝ в същия ден. Тогава е само на 3 години и 1 месец. След това си спомня, че е чула изстрели. Към това е редно да се добави и факта, че приятел на Хари си спомня как точно той е искал да се отърве от своята съпруга.
Оправданието за този вид коментари идва и с още един проблем, според Хари, някой е успял да подучи неговата дъщеря да казва точно това, което са искали. За съжаление няма отговор, а и по-късно делото така и не се възобновява. Единственото, което човек може да получи, е онзи момент от съда, когато 3-годишната Аманда е попитана:
„Можеш ли да кажеш кой точно уби мама?“
Детето не казва нищо, но единственият човек, когото гледа, при това с видимо притеснение, е нейният баща. Всичко това би трябвало да е достатъчно, но в последния момент става ясно, че съдията не може да зачете тези обвинения или показания. Едно 3-годишно дете не може и не трябва да решава съдбата на единствения си жив родител. Факт е, че Хари остава свободен, а неговото дете завинаги остава при леля си, която ще го гледа, придобивайки родителските права.
Информацията за Хари е повече от оскъдна, дали се е преместил или просто е успял да избяга далече от радара, това също няма как да знаем. Едно е повече от сигурно, едно дете не може да лъже, особено след като преживява такъв стрес, но всичко може да бъде забелязано на снимката. Интересен факт е, че Аманда е едно от малкото деца, които успяват да се изправят в съда, за да предоставят показания и информация на разследващите, именно възрастта се оказва един особено тежък фактор, който не може да бъде толкова лесно прескочен.
