„Живот и съдба“ – битката на един автор да запази паметта на своя най-добър приятел

Историята на Лев Яковлевич Щрум е описана много леко в романа „Живот и съдба“ на Василий Гросман. Единствената разлика между книгата и живота на Лев е по-тежката истинска история. Щрум се ражда през 1890-а година и много бързо открива любовта си към теоритичната физика. Науката го води до поста завеждащ катедрата по теоритична физика в Киевския университет. През 20-те години на миналия век, Щрум доказва, че частиците могат да пътуват много по-бързо от светлината, а през 1934 година предсказва, че в света има 17 изотопа. Откритията на този учен са забравени. В следващите 2 години е обявен за почитател на Тротски и враг на народа. Двете присъди му костват живота. Според различни източници, Лев се е надявал да бъде застрелян и с това да приключат да избегне всички мъчения. Тази надежда е изгаснала много бързо. След униженията, съветската власт вади неговия принос от библиотеките и го унищожава.

Гросман е бил добър приятел с физика и не можел да позволи света да го забрави. Въпреки активното заличаване на човешката същност, той се е постарал да го остави в литературата. Години по-късно мнозина осъзнават и забелязват приликата, с което бързо започва да се възстановява и идентичността. В романа си „Сталин“, той създава герой със същото име. Това е първата част на „Живот и съдба“. Редакторите така или иначе не успели да направят връзката с истинския човек, но критикуват автора за употребата на евреи в литературата. Книгата е издадена официално през 1952 година след мъчителни опити да бъде задоволена партията, както и различните литературни критици.

Двамата се срещат през 1929 година, докато Гросман е все още студент в химическия факултет на Московския университет. Лев дава пари на бъдещия писател, за да може да отиде до Киев и да се види с приятелката си и скоро бъдеща съпруга. И двамата са имали сериозни амбиции към природата и по тази причина героите в романите на Василий разказват историята на две момчета – гении в науката. Лев е истинско вдъхновение и още през 1908 година успява да се класира в 3% отделени за еврейски студенти в университетите.

Лев Щрум

Снимка: Автор: Автор не указан в источниках – Лев Яковлевич Штрум и гипотеза существования тахионов, УФН, 2012, том 182, номер 11, 1217–1222. — С. 1217., Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=7316225

Отначало учи математика в университета в Санкт Петербург, преди Първата Световна война се връща в Киев и след Болшевишката революция продължава кариерата си там, където достига най-високата възможна позиция – директор на катедрата. В тъмните 30 години преди следващата война, досието от НКВД показва, че Лев Щрум е бил разглеждан цяло десетилетие. След залавянето му е обвинен в контра-революционни мерки, тероризъм, подготовка за убийство на членове на политбюро и за шпионски дейности в полза на Гестапо. След всички изтезания, Лев признава, че негов приятел Александър Голдман също е подобен агент. На 23 октомври 1936 година е екзекутиран с още 37 украински интелектуалци – 24 от тях са професори и изследователи.

През Втората Световна война Василий ще бъде военен кореспондент и ще прекара много време на фронта, отразявайки събитията за издания като „Червена звезда“. Също така е един от малкото хора, които са успели да видят и отразят събитията в Треблинка – полски концентрационен лагер, където са се случили редица зверства. Самият той по-късно участва в създаването на така наречената черна книга, където еврейския-антифашистки комитет се опитва да документира всички престъпления по време на нациския режим. След войната се оказва, че тази книга е забранена от съветския режим и точно в този момент мнозина започват да се съмняват в чистите намерения за братство, равенство и дружба.

Василий Гросман

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=4278151

След като става свидетел на зверствата и от двете страни на режима, започва да пише роман, в който неговия добър приятел ще бъде главен герой. Неговата книга ще разказва историята на нацистката окупация и ще завършва някъде през 1942 година, когато започват първите битки за Сталинград.

В края на 1949 година започват и първите опити за издаването на книгата. Това е началото на битката с идеологиите, проблемите и лудостта на народите. Проблемът бил, че докато заглавието напомняло много на „Война и Мир“, главният герой не можел да бъде с еврейско потекло. Това никак нямало да се хареса на партията. След редица заплашителни писма и главоболия, автора най-накрая решава да затвори устите на издателите и просто да добави втори герой и руски физик Дмитри Чепижин – учител и приятел на Щрум. Издаването на книгата обаче не минало особено по-план, до издаването ѝ ще бъдат разработени около 12 версии, които най-накрая да удовлетворят всички изисквания на партията. В същия период от време евреите продължават да бъдат гонени и преследвани – никой не е застрахован. Книгата излиза официално в началото на 1952 година, а до октомври и последната серия е разпродадена. Издателите номинират автора за награда „Сталин“. Това можело да помогне от потенциални защити от останалите лешояди в литературата.

Една година по-късно всички руски медии започват да преследват лекари евреи, обвинявайки ги в опити за държавна измяна и изтребване на съветски елит. Това накарало и издателите да се дръпнат от Василий Гросман.

В средата на февруари отново е във светлината на прожекторите и този път поема директно ударите на журналистите. Обвиняван е, че описва грешно историческите факти за ВСВ, опитва се да представи нацистите като нормални хора и в романа му присъстват твърде много герои, които не са от особено чисто потекло. Зятагащата се примка е можела окончателно да сложи край на драмата и да заличи автора и неговия приятел, вече литературен герой. Сталин умира на 5-и март и спира изпълнението на ареста на Василий.

Един месец по-късно пада и обвинението срещу лекарите, а това пък постепенно позволило на Василий да започне да публикува своя роман и да добавя ново и ново съдържание, както и бавно и сигурно да се разделя с добавените герои. Ето защо трите издания се различават значително едно от друго.

Авторът изпраща за последен път своя книга през 1959 година. Романът „Живот и съдба“ е практически продължение на „Само за кауза“ или „Сталин“. Историята на втория роман започва точно там, където приключва първия. Някои имена са променени значително, но връзката остава. Авторът така или иначе не успява да издаде книгата си преживе. КГБ нахлува в квартирата на автора и взима всичко от ръкописите, до бележките и самата пишеща машина. Според Михаил Суслов, книгата най-вероятно няма да бъде издадена пез следващите няколко хилядолетия. Лишен от своя труд, писателя се опитва да се бори с режима, но това, което КГБ не знае е, че няколко копия са изпратени до негови близки приятели и все пак книгата съществува и няма да остане забравена в някой шкаф. През 1962 година Гросман все пак се опитва да възраси срещу решението, без да знае, че Никита Хрушчов лично е наредил да бъде забранена творбата. В своите последни дни авторът пише до лидера на СССР:

„Искам да върнете свободата на моята книга. Бих искал тя да бъде разглеждана и обсъждана от редактори, а не от агенти на КГБ. Какъв е смисълът да бъда физически свободен, когато книгата, на която съм посветил живота си е арестувана… Не се отказвам от нея, просто искам свободата ѝ.“

Авторът умира на 14 септември 1964 година от рак на стомаха. Книгата му не успява да бъде публикувана, въпреки всички протести. Една успокояваща новина е, че една година по-рано успява да се срещне с дъщерята на своя приятел – Елена Щрум. Тя се опитва да поговори с Гросман, но той самият бяга постоянно от нея, страхувайки се, че ще бъде затворен за поредна кавга. Елена не го преследва повече и разбира, че двамата няма как да продължат този разговор. През 2012 година се вадят някои архивни материали на физика, а негов съвременник и колега Борис Болотовски започва да подозира неимуверната прилика между Лев и героя в романа на Гросман. Окончателно Симеон Лепкин (един от притежателите на оригиналния ръкопис) успява да я изнесе от страната под формата на микрофилм и да я издаде в Швейцария през 80-те години. Книгата става бестселър.