Защо много възрастни жени боядисват косите си сини
Много преди феновете на „Приятели“ да напълнят салоните, за да си направят прическата на Рейчъл, Джийн Харлоу популяризира друга една фризура, която завладя обществото: толкова руса коса, че чак бяла. Появата й във филми като „Hell’s Angels“ (1930) и „Platinum Blonde“ (1931) вдъхновяват много жени също да се изрусят.
Джийн Харлоу
Фризьорите по това време използват водород и амоняк, за да изсветлят косите до бледожълто, но тайната за постигането на сребристия блясък е син химичен разтвор, наречен „синьо измиване“. Това не е някаква скандална идея, тъй като хората вече изсветляват бялото си спално бельо със сини агенти. Почти незабавно козметици и журналисти започват да препоръчват синята багра на по-възрастни жени като начин да върнат блясъка на сивата или жълтеникаво-бяла коса. Но въпреки че работи добре, когато е направена правилно, неуспешното й прилагане може да остави косата да изглежда от леко синкава до силно лилава.
И това се случва често… невинаги случайно.
„Някои жени, след като забелязват лавандуловият ефект, решават, че той увеличава, а не понижава позицията им в скалата на красотата, започват да си го прилагат умишлено“, пише колумнист в The Baltimore Sun през 1939 г. „В този конкретен момент изглежда, дамите са на ръба да забравят първоначалното предназначение на синьото измиване и започват да го използват само по себе си.“
Но колоритната прическа може би вече щеше да е загубила сила, ако на Холивуд му беше писнало от нея – но Харлоу далеч не беше последната от русите бомби. Мерилин Монро, разбира се, помага за въвеждането на модата през 60-те години на миналия век с немалка помощ от рекламите на боите за коса Clairol със слоган „Блондинките се забавляват повече“. Така синята коса продължава да се предлага на пазара на по-възрастните жени като начин за по-грациозно стареене.
„Ако имате сива коса и ви харесва, защо да не я драматизирате малко? Използвайте синьо изплакване“, пише Едит Торнтън Маклауд в статия от 1953 г. за нейната колонка в Beauty After Forty. „Можете да постигнете ефекта на мек син облак или можете да направите цвета дълбок и драматичен и след това да съобразите аксесоарите си с него.“
През 70-те години на миналия век се появява фразата „Синекосата бригада“ („Blue Rinse Brigade“), с която се наричат всякакви групи възрастни дами. В британската политика конкретно се използва за обозначаване на заможни по-възрастни жени, които участват в политиката от страната на консерваторите, както и по-възрастните гласоподавателки, които ги подкрепят.
Въпреки че синята коса може да не е толкова популярна сред по-възрастните жени, колкото е била преди няколко десетилетия, модата не е изчезнала. Синята щафета на Джийн Харлоу е предадена на Лейди Гага, няколко от сестрите Кардашиян, а също и на… Бенямин Нетаняху, премиерът на Израел.
Леха с праз
Боядисването на косите има дълга история всъщност.
Диодор Сицилийски, гръцки историк, описва подробно как келтските хора боядисват косите си руси: „Вънпният им вид е ужасяващ… Те са много високи на ръст, с изпъкнали мускули под чиста бяла кожа. Косите им са руси, но не естествено: изрусяват го и до ден днешен изкуствено, мият ги във вар и го сресват назад от челата си. Приличат на дървесни демони, косите им са гъсти и рошави като конска грива. Някои са гладко обръснати, а други – особено тези с висок ранг – са с обръснати бузи, но с мустаци, които покриват цялата уста…“.
Боядисването на косата е древно изкуство, което включва различни химични съединения, в древността предимно получавани от растения. Някои от най-известните са къна (Lawsonia inermis), индиго, касия, сена, куркума и амла. Други включват катам (buxus dioica), черупки от черен орех, червена охра и… праз.
В книгата от 1661 г. „Осемнадесет книги за тайните на изкуството и природата“ („Eighteen Books of the Secrets of Art & Nature“) са обяснени различни методи за оцветяване на косата в черно, златно, зелено, червено, жълто и бяло. Развитието на синтетичните бои за коса пък може да се проследи до откриването през 1860 г. на реактивността на пара-фенилендиамин (PPD) с въздух. Юджийн Шулер, основателят на L’Oréal, е признат като създателят на първата синтетична боя за коса през 1907 г. През 1947 г. немската козметична фирма Schwarzkopf пуска първия оцветяващ продукт за у дома, „Poly Color“. Боядисването на косата сега е индустрия за милиарди долари, която включва използването както на растителни, така и на синтетични бои.
