Защо Джеймс Бонд обича мартинито си разклатено, а не разбъркано
Едно добре направено мартини е просто сух джин с малко сух вермут и лед (ние бихме препоръчали 5 части джин към 1 част вермут). И трите съставки се поставят в шейкър, но вместо да се разклащат, те трябва да се разбъркат – за да се смесят нежно. Също така трябва разбъркването трябва да става с дървена лъжица, а не с метална, за да не се влияе на температурата на питието.
Разклащането на такава смес има няколко вредни ефекта, които правят питието по-лошо: ледът ще се разтопи по-бързо и ще го разреди и ще се вкара и повече въздух, което го прави по-мътно, а то трябва да е бистро. Това прави коктейла много по-студен от правилното, а въздухът може да намали качеството на джина. Всъщност, разклащането на коктейли се препоръчва само за такива, които трябва да са по-„въздушни“ или пенливи – като Том Колинс или маргарита. Останалите трябва да са или „построени“ като хайбол, където съставките се сипват една върху друга в чашата и се сервира така, или разбъркани като мартини или манхатън.
Тогава защо един изискан джентълмен като Джеймс Бонд, който притежава „безупречна компетентност върху кулинарния етикет“, системно прави „гафа“ да поиска мартинито си разклатено, а не разбъркано?
Една възможна теория предполага, че той целенасочено иска да намали силата на питието, създавайки впечатление, че пие много без това реално да е така (което би накарало враговете му да се почувстват малко по-спокойни и съответно да свалят гарда си в известна степен).
Ева Грийн в ролята на Веспър Линд от „Casino Royale“, на която Бонд кръщава коктейла си
Репликата в „Casino Royale“, където агентът изобретява свой коктейл, Веспър, често се използва в услуга на тази теория като доказва предпочитанието му към студените напитки. В Глава 7 той казва: „Сухо мартини… В чаша със столче, за шампанско… Три части Gordon’s, една част водка, половин част Kina Lillet. Разклати го много добре, докато не стане ледено студено, а след това му добави тънък резен лимонова кора. Разбра ли?“
Когато Иън Флеминг написва първия роман за агент 007, „Casino Royale“, годината е 1953. Днес обаче, за жалост, виното Kina Lillet вече не съществува, което значи, че не можем да приготвим Веспър по оригинална рецепта.
Друга теория. Когато пише романите за Бонд, Иън преминава на мартини с водка като най-вероятно водката е била с ниско качество. Понякога по-евтините водки (обикновено тези от картофи) съдържат малко повече масла и разклащането на коктейла помага вкусът им да се прикрие. Доказателство за това може да се намери отново в „Casino Royale“, където Бонд отбелязва, че водка от зърно, а не от картофи, подобрява вкуса на напитката.
Третата теория е малко по-сложна за обяснение.
Бонд, подобно на създателя си Флеминг, обича голямо разнообразие от питиета. В книгите той пие скоч по-често, отколкото мартинита, а любимите му марки са Macallan, Haig & Haig, Jonhnie Walker, Dewar’s и Black & White. Освен тях той пие и Jack Daniels, Canadian Club, Old Grand-Dad, Virginia Gentlemen, Suntory и Harper. И не само уиски и мартини – и вина като, например, Liebfraumilch, Bordeaux, Chianti, Claret, Mouton Rothschild, Tattinger и Dom Perignon.
Всъщност 007 пие толкова много, че в едно любопитно изследване от декември 2013, публикувано в The British Medical Journal, доктори излагат тезата, че Бонд е алкохолик и по тази причина се е запътил към гроба преждевременно (или най-малкото е импотентен, има болен черен дроб и редица други здравословни проблеми, свързани с патологичната консумация на спиртни напитки).
Екипът на изследването анализира 123-те дни и половина от живота на Джеймс, описани в романите, и преброяват, че той изпива общо 9201,2 грама чист алкохол. Това прави около 521,6 грама чист алкохол на седмица, което е няколко пъти над препоръчителното количество.
Затова в изследването те заключават, че „най-вероятно Джеймс Бонд не е могъл да разбърква питиетата си дори да е искал, защото най-вероятно трепери. Да ги разклаща би скрило това треперене от враговете му и фактът, че е функционален алкохолик от работодателите му.“
