Загубени в превода: Защо Моисей е изобразяван с рога

Моисей на Микеланджело има повече общо с Господин Тумнус (ако сте чели „Хрониките на Нарния“), отколкото човек може да подозира – а именно двата закърнели рога. И Микеланджело не е първият художник, който изобразява еврейския водач с тези черепни придатъци; той така всъщност спазва един вековен обичай, основан на библейско описание.

Но все още кипи спорът за това какво всъщност означава това описание.

В глава 34 от старозаветната книга Изход Моисей общува с Бога на планината Синай, за да поднови нарушения завет между Него и израилтяните. Без да знае, това божествено взаимодействие е променило външния му вид – което плаши израилтяните и ги кара да се държат на разстояние, когато виждат Моисей да слиза от планината с условията на споменатия завет (Десетте заповеди) в ръка.

Общоприето е, че нещо се е случило с лицето на Моисей (или по-точно с кожата на лицето му). Но подробностите подлежат на обсъждане благодарение на qāran – неясна глаголна форма на еврейското съществително qeren, което означава „рога“. Докато буквалният прочит предполага, че лицето на Моисей „е било рогато“, някои преводи тълкуват думата преносно като „блестящо“ или нещо подобно.

Септуагинтата – която, на около 2200 или повече години, е най-ранният съществуващ старогръцки превод на Стария завет от иврит – възприема втората позиция, като нарича кожата на лицето му „заредена със слава“ или „прославена“ (в зависимост кой превод пък на този текст гледаме). Но когато римокатолическият свещеник (и по-късно и светец) Йероним превежда Библията на латински около края на IV и началото на V в. от н.е., той пише, че „cornuta esset facies sua“ или „лицето му е рогато“.

Някои хора са предположили, че Йероним не е осъзнавал, че qāran има друго (вероятно по-уместно) тълкуване и че „рогат“ е по същество грешен превод. Но има доказателства и за обратното: В коментарите си за пророците Йероним използва както прославен, така и рогат по отношение на преобразяването на Моисей. Той също така споменава, че Акила от Синопе е избрал „рогат“ в своя влиятелен гръцки превод на Еврейската Библия около II в. пр. Запазени са само фрагменти от оригиналния превод на Акила, а учените обикновено цитират самия Йероним като източник на твърдението, че Акила е тълкувал qāran в смисъл на „рогат“. С други думи, това е трудно да се провери. Но самото твърдение до голяма степен доказва, че употребата на термина от самия Йероним не е била зле информирана грешка – и той очевидно е знаел, че на дневен ред е и тълкуването „прославен“.

Дали Йероним е имал предвид рогат в буквалния смисъл, е още един дебат. Възможно е да е имал предвид: Както пише Рут Мелинкоф в книгата „Рогатият Моисей в средновековното изкуство и мисъл“ от 1970 г., „от древните цивилизации до наши дни рогатата глава или украшението за глава символизира божественост, чест, власт“. Не само че самите божества често са били с рога – примери за това има в почти всяка древна религия от Месопотамия до Скандинавия – но рогата също така са могли да „придадат божественост и сила на нещата, върху които са били поставени“. Въпреки това Мелинков смята, че е по-вероятно Йероним просто да е искал да използва рогата като метафора за сегашната много очевидна сила на Моисей. Рогата се срещат навсякъде в Библията като фигуративна препратка към чест, сила, спасение и всякакви други качества.

Какъвто и да е случаят, преводът на Йероним (известен още като Вулгата) става изключително популярен и други преводачи последват примера му, като правят Моисей с рога. Ключов сред тях е Елфрик, чийто превод на Библията на староанглийски език от XI в. включва илюстрации на Моисей с истински рога. А с напредването на Средновековието, което в крайна сметка прелива в Ренесанса, различни съхудожници също изобразяват пророка така.

Но много библейски учени все още предпочитат по-фигуративния начин. Някои от тях, включително френският равин Раши от XI в., преодоляват пропастта между двете тълкувания, като изказват предположението, че от лицето или главата на Моисей са излизали лъчи светлина във формата на рога – образ, който също е много разпространен в изкуството през вековете.

Вземете копие от Библията в наши дни и най-вероятно ще прочетете, че „кожата на лицето на Моисей светеше“. Това наистина изглежда по-интуитивно схващане, особено като се има предвид, че в оригиналния пасаж на иврит фокусът е върху кожата на лицето на Моисей (странно е да описваш кожата на нечие лице като „рогата“).

В българският превод се казва:

34:29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с Бога.

И дори по-нататък:

34:30 Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.

34:31 За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях.

34:32 След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.

34:33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.

34:34 Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.

34:35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с Господа.

Да не говорим, че сега рогата се свързват по-тясно с дяволи, отколкото с божества – което означава, че хората лесно биха могли да изтълкуват рогата на Моисей като знак за зло. Всъщност антисемитски настроените художници отдавна използват рогата, за да дехуманизират еврейския народ; класикът Стивън Бертман дори твърди, че това е било намерението на Микеланджело, когато е изваял Моисей с рога. Ако това е било така, старозаветникът Брент Строун пише за TheTorah.com: „Мисля, че е вероятно майсторът художник да се е провалил с гръм и трясък. Всеки, който е заставал пред това велико произведение на изкуството, е впечатлен, а не ужасен от неговият облик“.