Страшилищата от европейските митове, които живеят в планините ни и пазят безценни съкровища

В западния свят легендите за дракони се свързват с алчност, съкровища и епичен бой. Но не всички дракони в европейската митология са били крилати, огнедишащи чудовища – из пещерите ни пъплят и вирми.

Те произлизат от старогерманския фолклор и приличат повече на змии или змейове, отколкото на стереотипния дракон, защото не дишат огън и нямат крила или изобщо крайници. Имат обаче люспи, отровни са и се крият дълбоко в пещери или блата.

И се появяват в безброй древни истории – от епични разкази като „Беоулф“ до страховитите легенди на скандинавците. Те също полагат основите на истории като „Хобит“ на Дж. Р. Р. Толкин, например, в която драконът Смог трупа съкровището си дълбоко в Голямата зала.

Нека да си поприказвам сега за историята на пещерния вирм – неуловимото митологично същество от европейските предания, което предлага завладяващ поглед към произхода на драконите.

Днес драконите са често срещана характеристика на жанра фентъзи, независимо дали става въпрос за романи, филми, настолни игри, видеоигри или телевизионни предавания. Тяхното подобие е добре познато благодарение на произведенията на Толкин и дълголетната популярност на игри като „Dungeons and Dragons“ („Подземия и дракони“), но днешните дракони са своеобразна смесица от различни змиеподобни същества от европейския фолклор.

Едно от тези същества е пещерният вирм.

„Wurm“ е архаичен термин за „дракон“ (дума, произлизаща от староанглийски dracan и старонорвежки dreki). В продължение на векове те са били почти взаимозаменяеми, въпреки че вирмите се различават от съвременните дракони – а крилатите дракони понякога са били наричани флогдрека.

И така, какво представляват пещерните вирми? Най-общо могат да бъдат описани като големи, отровни, змиеподобни същества, които трупат злато и съкровища. Те са люспести, без крайници и често се срещат дълбоко в планинските пещери или в блатата и мочурищата, като често тероризират селата, изяждайки овце или отвличайки девойки.

Различни култури – различни версии

Във фолклора на Швеция например често фигурира същество, наречено линдвирм – гигантска змия, която живее дълбоко в гората. Морските змии също заемат важно място в месопотамската, гръцката, скандинавската и дори библейската митология, макар че невинаги са класифицирани конкретно като вирми. Във Франция съществуват легенди за гиврите, които са подобни на вирмите, но могат да летят и да дишат отрова. В английската митология пък има виверн – двукрак дракон с крила и заострена опашка.

Виверни на герба на Джон Чърчил, 1-ви херцог на Марлборо (и родственик на Уинстън)

Всъщност „вирм“ започва да се използва като универсален термин за тези видове същества, подобно на „дракон“ днес. Но вие виждате, че всичките изброени същества са вариация на една и съща идея.

Известни вирми от митологията и фолклора

Беоулф в битка

В един от най-известните староанглийски епоси „Беоулф“, който датира от X в., врагът на главният герой Беоулф е наречен просто „дракон“. В текста той се споменава както като вирм, така и като драка – друг архаичен термин за дракон. Все пак, въпреки лекото объркване около името му, вирмът в „Беоулф“ е един от най-добрите примери за съществото.

В третото действие на приказката героят се е завърнал у дома, след като е убил Грендел и неговата майка, за да стане крал на гетите. Петдесет години по-късно един роб се промъква в пещерата на вирма и открадва украсена с бижута чаша, с което разгневява дракона и го подтиква да нападне земите на гетите. В отговор Беоулф организира дружина, която да убие звяра – по-голямата част от която, с изключение на верния Уиглаф, бягат. Историята завършва със смъртоносна рана по Беоулф, след което Уиглаф удря вирмата с меча си, а Беоулф го довършва със своя кинжал.

Този финален акт не само завършва един от най-великите епоси в древната история, но и създава тропите, които ще се свързват с вирмите, драконите и драконоборците през следващите векове. Всъщност звярът от „Беоулф“ служи като пряко вдъхновение за „Хобит“ на Толкин – авторът дори създава свой собствен превод и коментар за произведението.

В други митологични разкази вирмите са получили специфични имена, подобно на името на Горгона Медуза в гръцките митове. В скандинавския цикъл „Вьолсунг“, поредица от митове и легенди, свързани с клана Вьолсунг и германския герой Сигурд, има вирм, известен като Фафнир.

В скандинавската митология се среща и Змията от Мидгард – отровен звяр, син на Локи, известен още като Йормунгандр. Той е може би познатата ви змия уроборос, която обикаля света, живее в морето и постоянно хапе собствената си опашка. Смята се, че ако Йормунгандр някога пусне опашката си, това е знак, че Рагнарьок – краят на света – е близо.

Уроборос

В скандинавските митове се разказва и за огромна змия, известна като Нидхьог, за която се твърди, че гризе корените на Игдрасил, Световното дърво. От Игдрасил произлизат деветте свята в скандинавската космология, а също така то служи като място за срещи на боговете. В основата на Игдрасил, Нидхьог дъвче корените и поглъщал труповете на Настрьонд – място, което служи като задгробен живот за убийците и тези, които са нарушили клетвата си.

Наистина в европейската митология има безброй пещерни вирми – и други подобни същества – но дали тези гигантски змии са били отнесени само към света на мита и легендата? Съществуват ли наистина пещерните вирми?

Почти…

Пещерните вирми, както ги описвахме до сега, не са истински, спете спокойно. Но все пак има подобни странни същества, които споделят поне някои от техните характеристики.

Запознайте се със слепия пещерен дракон: земноводно същество, известно още като протей, което живее дълбоко в планинските пещери.

Сляп пещерен дракон, известен още като протей

Тези същества наскоро са изследвани от членовете на лабораторията Тулар, която се ръководи от словенското Дружество по пещерна биология. Изследванията им са били рисковани, тъй като учените е трябвало да се гмуркат дълбоко и понякога са се оказвали в капан в пещерни джобове с опасно ниско съдържание на кислород.

Протеят много прилич на вирм и древните хора дори някога са ги приемали за малки дракончета. Те могат да достигнат дължина до 30 сантиметра и да живеят до 70 години. Най-често се срещат в дълбоки пещерни системи в Словения, Италия, Хърватия и Херцеговина.

Подобно на драконите от митовете, протеите са на върха на хранителната верига в своята среда, като се хранят със скариди, паяци, членестоноги и дървесни въшки – а невероятно бавният им метаболизъм им позволява да оцеляват с малки количества храна в продължение на години. Те също така рядко излизат на повърхността и предпочитат тъмнината на скалното си леговище.

Но с това приликите свършват.

В крайна сметка тези дребни същества са само сянка на страховития пещерен вирм, който тероризира многолюдието из европейските митове.