Скритото послание на „Магьосникът от Оз“ и тихият протест срещу Федералния резерв на САЩ
Лиман Франк Баум е може би един от най-добрите писатели на 19-и век. В творческата си кариера е написал редица детски книжки, но нещо изключително вълнуващо е фактът, че има повече от 41 книги (само историята за Оз е цели 14 части),а към цялото творчество може да се добавят още 83 кратки истории, над 200 поеми и 42 скрипта. Макар и да печели редица читатели, неговият много голям успех идва с помощта на филмовото изкуство и първата адаптация на „Магьосникът от Оз“. Само 20 години след като Баум умира, Холивуд решава да даде живот на творчеството и бързо започва да разказва една красива и магическа история за момичето, което се опитва да се върне обратно в Канзас.
И мнозина биха били очаровани от идеята, че детската книжка, с която са заспивали вечер е получила правото да се превърне в игрален филм. Най-вероятно сценаристите са изчаквали самата идея да отлежи достатъчно добре. Въпреки това, когато през 1939 г. се появява игралният филм, много зрители откриват много зловещи промени в игралния филм. Впрочем ще минат още 30 години, преди да се появи творението на Хенри Литълфийлд – „Парабула на популизма“. Според Хенри, Баум се е постарал да направи една изключителна политическа сатира. Както много други творци, Лиман е успял да направи една съвършена литературна диверсия, с която да остави всичко пред погледа на средностатистическия американец, затвърждавайки хипотезата си – никой не мисли какво ще се случи със страната през следващия век.
Лиман Франк Баум е вярвал, че ако остави истината и я украси достатъчно с метафори, човек ще има очите, за да я идентифицира. Леките холивудски корекции успяват да изместят фокуса. В „Магьосникът от Оз“ може да прочетете добре прикритата история на толкова популярния американски Федерален резерв и неговата впечатляваща дарба – печата пари от нищото. Първите опити и желанието за въвеждането му идват още през 1775 г. с нуждата за привличане на повече войници. Тогава се смята, че всеки наемник ще получи заплата от бъдещите събрани данъци на независимата страна (ако изобщо САЩ такава).
Идеята за създаването на такава институция посреща много сериозна опозиция, но както винаги, всяко зло може да се прокрадне при следващата по-сериозна икономическа криза. Случи ли се нещо подобно, вратата за икономическите демони е отворена. Резервът ограничава американското правителство и не позволява печатането на пари, както и обезпечаването им. Първият опит за създаването на подобна институция е отхвърлен още през 1787 г. и повечето щати са принудени да секат само златни и сребърни моменти. И тук идва първата интересна промяна между книгата и киното.
Във филма Дороти носи червени обувки, които с няколко почуквания може да я върнат обратно в Канзас (макар и тя да не подозира тази тяхна дарба). В книгата пантовките са сребърни и девойката върви по златен път (цвета на благородните метали). Американската валута от Федералния резерв практически не струва дори хартията и използваното мастило. Правителството на САЩ няма власт над напечатаното количество. Американският долар днес не е обезпечен по никакъв начин, но въпреки това се печата и след като правителството го вземе, то се задължава да го заплати по един или друг начин и да попада в една безкрайна призма на лихви и други икономически преживявания. Веднъж щом въртележката се е завъртяла официално през 1913 г. американският народ трябва да изплаща заема на страната си от институция, която може да напечата нови и нови пари от нищото. Въпросният абсурд вече е на повече от 100 години и продължава да оперира по тази линия.
Виждайки тази чиста форма на несправедливост Баум използва вдъхновението от фамилии като Рокфелер и Морган, които представляват лошите вещици от изток и запад, добрата вещица от юг (поради простата причина, че южните щати до последно били в опозиция на предложението) и добрата вещица от север (по същата причина) са опозиция. В книгата можете да откриете и четири героя: плашилото, тенекиеният човек, страхливият лъв и Дороти. Всеки от тях по един или друг начин представлява определена част от обществото на тогаващните американски щати. Тенекиеният човек е олицетворението на индустриалния изток.
Той представлява всички онези заводи, които работят и произвеждат стока. Общата черта между героят и реалността е, че е необходим петрол, за да може да работят. Във филма може би си спомняте, че именно тенекиеният човек трябваше да се смазва – дъждът не беше негов приятел. Неговата слабост беше липсата на сърце. Някога забравили да му поставят -поне такава е историята във филма. Дали нарочно или не, но Баум подсказва, че сърцето е и символ на нещо друго – морал. Плашилото пък е олицетворение за всички фермери – те представляват малко по-глупавата част от обществото на САЩ. Неговата мечта е да има мозък и по тази причина е тръгнал да търси Оз, който изпълнява желания. Страхливият лъв е олицетворение за всички слаби политици със затворени очи, отказващи да възстанат срещу новата безумна система. Ролята на Дороти е онази роля, която бихте могли да видите всеки ден – на обикновеният работещ човек, който следва своята мисия.
Не случайно тя иска да се завърне у дома. Последното е мечта на всеки, без значение какъв цвят са обувките. Героите тръгват на поход, за да изпълнят своите най-съкровени желания. Житейският им път не е особено лек и по пътя срещат най-различни чудати същества, включително и крилатите маймуни. Именно те поставят на изпитание героите, но какво символизират? Причината Баум да им даде този образ е, защото глупавите, но жестоки същества са олицетворение на властта – полиция и армия. Тези симпатични, но не толкова добронамерени създания са принудени да служат на вещиците, които в този случай са именно олицетворението на злото.
Предрешени са като регулатор, но практически се кланят на съвсем различен господар и защитават яростно възложените идеи. И така след редица перипети, включително и поле с опиум – олицетворение на алкохола, наркотиците и всички други познати опиати, които могат да разсеят всеки от преследването на целите – героите най-накрая достигат до Оз. Именно там попадат на портиера. Неговата мисия е да отсява хората, които ще бъдат допуснати.
По ирония на съдбата именно този герой е свързан с американската медия – изборът на една новина пред друга с цел поддържането на колективната илюзия. Веднъж щом всички се изправят пред фантастичния магьосник, той прави впечатляваща презентация на себе си. Разкрива своята пълна красота на зелен фон – зеленият цвят обикновено отпуска и води до летаргия, ако вярваме на изследванията. Въпреки всички специални ефекти, магьосникът е олицетворение на злото и използва всички похвати, за да изкушава.
Демистификацията на магьосника става с помощта на кучето на Дороти, което успява да премине всички изпитания заедно с тях, без да бъде изкушено и винаги бдящо над своята стопанка. По една или друга причина Баум избира именно куче, защото от английското „dog“ чрез обръщане на буквите можем да получим думата „God“ или Бог. Във всеки един момент писателя е можел да заложи на котка, папагал и всяко други същество, но вместо това най-добрият приятел е именно кученцето на Дороти.
Неговата роля е да разкрие измамата, да дръпне завесата, да покаже истината. Самият термин „Вдигане на завесата“ се използва и в други специални моменти. Честа практика в медицински заведения като лудницата е да се изиграва цялата илюзия на пациента, а той изпълнява главната роля. Играта приключва с вдигането на завесата и анализирането на истината и лъжата. Сценарият на „Призрачният остров“ с Леонардо Дикаприо е много древна практика. Кученцето на Дороти е онази съвест, онзи пазител, който накрая разкрива истината.
То е символът на вярата и точно по тази причина не получава топло отношение от всеки представител на злото. А зад завесата стои една малко жалко човече, което се опитва да проповядва лъжи, контролирано от злите вещици – в горните редове описахме на кого приличат най-много. Впрочем всички главни герои осъзнават, че нямат нужда от изкушенията, които са тръгнали да търсят и накрая всеки успява да получи това, което търси. Разбира се, Холивуд ще промени огромна част от историята и ще измести редица послания, за да може по-късно Литълфийд да подскаже на американската аудитория какво наистина се променя и каква е символиката. Филмът и днес продължава да се смята за класика и често е възхвалян от Холивуд, но за посланията зад кадъра и истините между редовете не се говори по обясними причини.
