Сънливци, щрауси и риба: Любимите храни на древен Рим

Често смятаме средиземноморската триада – хляб, вино и зехтин – за типичната диета на повечето римляни, но всъщност храната в древен Рим е много по-разнообразна. И във всеки тип храна има набор от продукти, подходящи за всеки финансов бюджет: евтино местно вино или скъпо от Неаполския залив; домашно отгледани билки или екзотични подправки от Индия; традиционно осолено свинско месо или риба тон от Испания… Консумацията в древен Рим варира от традиционна до истински екзотична.

От друга страна, друг мит около римското хранене е, че римляните организират банкети, на които ядат мечки, миризлив рибен сос и дори сънливци. Това преувеличение се дължи преди всичко на факта, че самите римляни са едновременно очаровани и отвратени от собствените си хранителни навици и затова просто ги записват. След това произведенията им са копирани от монаси през Средновековието и Ренесанса и в крайна сметка стигат до нас: днес, например, можем да си купим книги с рецепти, базирани на произведенията на Апиций. Въпреки че истинският Апиций живее през 1 век, сборникът всъщност е публикуван някъде през 4 век. Ето една от рецептите за сос, който да сервирате с варено щраусово месо:

Пипер, мента, печен кимион, семена от целина, дълги или кръгли фурми, мед, оцет, пашум (стафидирано вино), ликуамен (рибен сос) и малко олио. Поставете в тиган и оставете да заври. Удебелете го с нишесте и в това състояние изсипете парчетата щраус върху чиния за сервиране и поръсете с черен пипер…

Наистина ли хората в древен Рим и Италияса са яли съставките в тези рецепти ? Всъщност да. В известна степен…

В продължение на векове храните и рецептите, обсъждани от древни автори, са цялата информация, която имаме за римската диета. Съвсем наскоро обаче областта на археологията на околната среда, която включва поддисциплините археоботаника и зооархеология (изследване съответно на древните растителни остатъци и костите на животните), успя да ни предостави изобилие от нова информация от разкопки на места като Помпей и Херкулан. Следователно вече можем да обсъждаме с много по-голяма точност диетата в древен Рим и Италия.

Като център на огромна империя, Рим привлича стоки и храни от провинциите и извън тях. На теория е възможно или да се купуват, или да се внасят дори най-екзотичните стоки, като, например, щрауси. Римляните имат много малко табута що се отнася до храна, така че всичко може да се опита поне веднъж. И все пак, подобно на много други древни общества, това, което се яде в древен Рим, зависи от това, което хората могат да си позволят.

Храна за продажба

Само най-богатите жители могат да си позволят екзотични месни продукти и дори тогава вероятно са ги яли много рядко. По-достъпните и далеч по-често срещаните меса включва овце, кози, пилета и особено свинско месо. Скъпото прясно месо идва от животни, докарани от околните провинции и заколвани в града. Осоленото свинско месо, тъй като е по-издръжливо на разваляне и може да пътува по-далеч, е по-евтино и затова именно него консумират от всички. Освен най-бедните.

Прясната риба е скъпа, тъй като всеки ден трябва да се носи от морето. Солената риба или известният римски ферментирал рибен сос (ликуамен или гарум) са много по-често срещани и по-евтини. Рибният сос не се прави в Рим, а се внася в големи керамични амфори от Испания, Северна Африка и дори от Черно море.

Пресните плодове и зеленчуци идват от хинтерланда на Рим. Цената варира според сезона, но като цяло най-популярните плодове са гроздето, маслините, смокини, ябълки, круши, нар и къпини. Прасковите са скъп плод, въведен в Италия едва в средата на 1 век след Христа. Популярните зеленчуци включват зеле, лук, чесън, маруля и праз. Освен това хората могат да си купят няколко различни вида ядки, включително лешници, орехи, кестени, бадеми и кедрови ядки.

Досега това описание на храната в Рим вероятно би могло да се приложи към всеки град в римска Италия. И все пак, за разлика от много малки градове, размерът на Рим го прави логистично предизвикателство по отношение на снабдяването с храна: през 1 век той има население от около един милион души и постепенно става твърде голям, за да може да се самоиздържа.

Традиционно основната част от римската диета е пшеницата: големите пекарни в пристанищния град на Рим, Остия, свидетелстват за факта, че повечето римляни ядат голяма част от пшеницата си под формата на хляб. А от древни текстове и надписи знаем, че зърно е внасяно с огромни кораби от Египет и Северна Африка.

И все пак намерените храни през 2013 г. в Херкулан, град в Неаполския залив, разрушен от изригването на Везувий през 79 г., предполагат, че римляните ядат още неща освен пшеница. Намерени са доказателства за консумацията както на класица, така и на просо, а различните количества находки от пшеница и просо показват, че докато пшеницата често се превръща в хляб, другите зърнени култури се ядат на каша или яхния. Римляните също ядат леща, нахут, боб и грах. Таблетите Murecine (колекция от дървени плочи, намерена непосредствено до Помпей в район, който сега се нарича „Agro Murecine“), също погребани по време на изригването на Везувий, ни казват, че много от тези култури са внасяни от Египет.