Роланд Пръдльото: Шутът, който получи цяло имение заради специалния си талант

В морето от средновековни шутове Роланд Пръдльото се откроява като един от най-уникалните.

Роланд Пръдльото или Роланд льо Петур е шут от XII в., известен с комедийните си номера – свързани конкретно с метеоризъм. Той е любимец в двора на крал Хенри II, а изпълненията му носят права, необичайни за човек с неговото обществено положение.

За виртуозните си изпълнения за краля всяка Коледа Роланд получава имение и 12 хектара земя в Съфолк. Малко други неща са известни за живота му, но е очевидно, че е бил любимец.

Нека проследим неговият живот и кариера.

Животът на един средновековен придворен шут

Придворен шут се подготвя за представление (около 1875 г.). // Обществено достояние

Преди да разгледаме живота на Роланд, е важно да разберем, че шутовете не са били глуповатите клоуни, за каквито ги смятаме днес. Напротив, те са били ценени от членовете на всички нива на обществото. Независимо дали са се изявявали в кралските дворове или на улични панаири, те са носели радост на хората, които иначе не са имали особено приятен живот.

Шутовете са били висококвалифицирани изпълнители с таланти в пеенето, танцуванета, свиренето на музикални инструменти, магическите трикове и хитроумния хумор. Често представленията им са били откровено политически, като са се шегували с актуални събития и с хора, които са били познати на публиката им. Всъщност те са имали правото да казват неща, които никой друг не е могъл да казва, без да бъде наказан.

Историята на тази професия датира от хиляди години. В Древен Рим шутовете, наречени балатрони, забавлявали богатия елит с умели игри на думи и сатирично остроумие. Други свидетелства за тях се появяват в Персия, Китай и дори в империята на ацтеките.

Възможно е шутовете да са се разпространили в цяла Европа, тъй като в един момент са били преследвани в Рим. Както пише Беатрис К. Ото в книгата си „Шутовете са навсякъде“: „В условията на периодични чистки срещу актьори заради тяхната откровеност много от тях се отправят на път и се разпръскват из цялата империя в търсене на нова публика и по-голяма свобода. Поредните вълни от такива странстващи комици може би са поставили основите на средновековното и ренесансовото шутовство, като вероятно са допринесли за надигащата се вълна на почитане на лудостта, която заляла целия континент от края на Средновековието.“

През Средновековието шутовете със сигурност са били често срещана гледка из английските кралски дворове. Ежедневието им извън представленията включвало подготовка за бъдещи представления, общуване с други членове на двора и хранене с колегите им. Макар да се радвали на близост до елита на обществото, те не били считани за представители на същата социална класа – което прави постиженията и титлите на Роланд още по-впечатляващи.

Какво знаем за Роланд Пръдльото?

Изображение от XIV век на Хенри II, който поема кръста за Третия кръстоносен поход. // Обществено достояние

Той се появява в историческите сведения съвсем за кратко, но е очевидно, че през XII в. той е работил поне за крал Хенри II. Някои източници предполагат, че може да е бил нает и в двора на Хенри I, но първото споменаване на шута е от 1159 г., когато Хенри II вече е на трона.

Не е ясно къде и кога е роден и как е станал шут на английското кралско семейство. Известно е само, че през 1159 г. Хенри II се съгласява да прехвърли на Роланд имение и 12 хектара в Съфолк в замяна на представление всяка Коледа. Този имот е бил предоставен чрез сержантство – вид феодално владение, при което получателят е могъл да задържи земята, докато е изпълнявал определени задължения за монарха.

Задължението на Роланд било странно. Както е записано в Liber feodorum или Книгата на таксите от XIII в., Роланд трябвало да изпълнява „unum saltum et siffletum et unum bumbulum“ – едновременно да скочи, да изсвири [с уста] и да пръдне – за Хенри II всяка година на Коледа.

Роланд Пръдльото е включен в Книгата на таксите – списък на феодалните поземлени владения. // G3n3r41ch3/Wikimedia Commons

Някои източници твърдят, че Роланд всъщност е получил 45 хектара, което се равнява на 1/5 от каквото се дава на рицарите – само за това, че е пърдял.

В крайна сметка съдбата му е неизвестна. Някои твърдят, че е бил уволнен от Хенри III, защото уменията му са били сметнати за „неприлични“, но всъщност е малко вероятно да е бил жив по времето, когато кралят заема трона през 1216 г. Дори да е бил само на 20 години, когато е започнал да работи за Хенри II през 1159 г., при управлението на Хенри III той е щял да бъде в края на 70-те си години.

Нещо повече, синът на Роланд, Юбер дьо Афълтън, изглежда е поел контрола над имението и земята някъде преди 1189 г., което предполага, че шутът е умрял по това време.

Изкуството на метеоризма

„Беседа между приятели“ (1877 г.) на Джон Доусън Уотсън. // Обществено достояние

Роланд Пръдльото става известен в двора на Хенри II като флатюлист – артист, който използва изпукането на газове като шега. Макар да звучи странно да посветиш цяла професия на този трик, той е бил особено популярен сред шутовете.

Както обяснява Валери Алън, автор на подробен исторически разказ за Роланд, в книгата си „За пърденето: Език и смях през Средновековието“, смешният характер на метеоризма е предоставял на шутовете бърз и лесен начин да забавляват гостите си и да се свързват с тях.

Той обаче е имал и по-дълбок смисъл. Алън пише: „Газът е продукт на разлагането, така че от морална и богословска гледна точка много от писателите през Средновековието са го разглеждали като белег на смъртта. Имало е много морализаторство по отношение на пръднята и човешките екскременти, че те са живото ежедневно напомняне, че ще умрем и че това е всичко, което сме, че сме смъртни, а също и грешни.“

Разбира се, флатулистите не са работили само в английските дворове. Свети Августин споменава за изпълнители, които „контролират червата си до такава степен, че могат да изпускат газове непрекъснато по свое желание, така че да предизвикат ефект като пеене“, в съчинението си от V в. пр. н. е. „Божият град“. В средновековна Ирландия такива професионалисти забавлявали кралските особи заедно с музикантите и поетите.

Флатулистите се появяват и в Япония по време на периода Едо (1600-1868 г.), където са известни като хепири отоко или „пърдящи мъже“. Свитъци от това време дори изобразяват състезания по тази дейност.

Въпреки това никой от тези хора не е могъл да достигне нивото на влияние, което е имал Роланд Пръдльото. За това той си остава единствен по рода си…