Палеолитните хора изобретяват бельото преди 40 000 години

| от | |

Независимо как се носите в тези жеги, дрехите, с които обличате долната част на тялото си, може би произхождат от чифт гащи, които са били носени за първи път в студена сибирска пещера преди 40 000 години. Поне това е заключението на нов анализ на най-ранните в света игли за шиене с дупки, които датират от последния ледников период в известната Денисова пещера.

Както посочват изследователите, хората са шиели дрехи с помощта на шила от кости – които по същество са игли, но без дупки – поне отпреди 70 000 години. По-късното производство на игли с дупки за нишката обаче би било изключително трудоемък процес за древните хора, което повдига въпроса защо са си правили труда да се занимават, след като шилата са им били напълно достатъчни за изработването на основни облекла.

Показателно е, че появата на тези по-сложни инструменти за шиене в Денисовската пещера – която е била обитавана от денисовци, неандерталци и съвременни хора в продължение на около 100 000 години – съвпада с драстичния спад на глобалните температури по време на ледниковия период. С настъпването на студа хората може да са се нуждаели от повече ката дрехи, а производството на игли с очи може да е позволило „по-изтънчено и ефикасно шиене“, като по този начин е улеснило създаването на животоспасяващите тоалети.

„Ефективността на добавянето на допълнителни слоеве дрехи за подобряване на изолацията произтича от основния топлинен принцип на облеклото, а именно задържането на въздух близо до повърхността на кожата, за да се намали скоростта на конвективната загуба на топлина“, пишат авторите на изследването. „Очевидна е връзката между иглите с дупки и физиологичната нужда от по-ефективно от термична гледна точка прилепнало облекло“, продължават те, като добавят, че „е изказана хипотеза за връзка с бельото“.

За съжаление обаче те признават, че „въпреки логиката, убедителните доказателства за наличието на бельо в късния плейстоцен са оскъдни“.

Като добавят още един пласт към теорията си, изследователите казват, че необходимостта от текстилна защита на тялото би ограничила възможностите за себеизразяване чрез украсата му. Преди този момент от историята хората са се стремели да украсяват кожата си с червена охра, татуировки и умишлено нанасяне на белези с различни символични цели, като нито една от тях не би била видима чрез облеклото.

Затова изследователите предполагат, че иглите за шиене с очи може да са позволили на древните хора да създават по-сложни дрехи, което им е позволило да изразяват себе си и да общуват чрез модата, а не чрез шарене на тялото.

„Инструментите за шиене с игли с очи са важна разработка в праисторията, тъй като документират прехода във функцията на облеклото от утилитарни към социални цели“, обяснява авторът на изследването д-р Иън Гилиган в изявление. „Иглите с дупки биха били особено полезни за много финото шиене, което е било необходимо за украсата на дрехите.“

В своето изложение изследователите предполагат, че тези украси може да са включвали прикрепяне на мъниста от черупки или кожени украси към дрехите от животинска кожа.

„Предимствата на производството на такива игли – улесняване на по-финото шиене на ръка и повишаване на ефективността на самото шиене – може да се отнасят до украсата на дрехите, а също и до необходимостта от бельо в многослойните сглобки на дрехите“, пишат те.

„Тези две различни цели всъщност съвпадат, тъй като топлинната нужда от бельо съответства на по-пълно и продължително използване на дрехите, което от своя страна би благоприятствало преминаването от украсяване на повърхността на кожата към украсяване на по-видимата повърхност на дрехите“, добавят авторите на изследването.

 
 
Коментарите са изключени за Палеолитните хора изобретяват бельото преди 40 000 години

Повече информация Виж всички