Най-великият фестивален ден събра Ози и AC/DC, а Motley Crue нокаутираха фен с бас китара
Задавали ли сте си въпроса кой е най-грандиозният фестивален ден в рок историята?
Вероятно всеки фен би имал свой собствен отговор в зависимост от събитията, които е посещавал и за които се е информирал. Но когато погледнем западните издания и се върнем към разказите на множество свидетели, често за №1 е сочено едно конкретно събитие – фестивалът Monsters of Rock, проведен през 1984 г.
Мястото на събитието е огромната писта при Замъка Донингтън, английско градче в Лестършир. Там се събират редица невероятни имена на хард рока и хеви метъла, които заедно просто няма как да не създадат незабравимо събитие за всички присъстващи. Говорим за AC/DC, Van Halen, Ози Озбърн, Гари Мур, Y&T, Accept и Motley Crue. Организаторите Морис Джоунс и Пол Лоусби признават, че това е най-грандиозната селекция на просъществувалия между 1980 и 1996 г. фестивал.
“Свършиха ни билетите, толкова много хора дойдоха”, разказва Пол. „13 000 си купиха билети в същия ден, общо имаше към 65 000 души. В онези времена това бяха нечувани цифри. Продадохме 34 000 билета през последните три дни“. Промоутърите до последно се притесняват, че ще са на загуба от събитието, защото посетителите отлагат купуването на билети за последния момент.
А участниците са кой от кой по-актуални и значими, затова още откриващият акт е достоен за хедлайнер. Motley Crue завземат сцената като най-голямата банда, свирила откриващ сет в Донингтън. Все още само с два албума на сметката си и без допълнителни ефекти в шоуто си, те нямат проблем даже да започнат по-рано от обявеното и светкавично да спечелят слушателите на своя страна. Глем рок титаните са толкова очаровани от реакцията на публиката, че басистът Ники Сикс решава да подари ценната си китара на тълпата и я хвърля пред себе си.
За съжаление, бас китарите са доста тежки и опасни, както научава и фенът, посрещнал с глава метнатия инструмент. Той пада в безсъзнание и прекарва остатъка от емблематичното събитие в болница.
След този нещастен инцидент, на сцената се качват германците от Accept, които въпреки суровото си метъл звучене и ексцентричните вокали на певеца Удо Диркшнайдер, не правят такова голямо впечатление като Motley Crue. Следват американците от Y&T, на които им липсва зарядът и енергията на останалите групи, най-вече заради пропътуваните цели 20 000 мили малко преди шоуто. Това пък дава възможност на Гари Мур да се прояви в по-добра светлина и големият китарист и певец определено не разочарова. С отлична селекция от песни като Corridors Of Power и Victims Of The Future и с неговата наситена с дисторжън версия на Shapes of Things като гвоздей в програмата, Мур успява да вдигне публиката.
В програмата следва Ози, метъл легендата, който по онова време вече е напуснал Black Sabbath и развива самостоятелната си кариера. Той има голямо желание да се изяви в Донингтън и да компенсира за отмененото британско турне месеци по-рано. „Имах инфекция и трябваше да отменя, с което много разочаровах хлапетата. Трябваше да им се реванширам и се свързах с Морис да го питам дали не може да ми намери някой слот някъде. Нямаше да имам проблем и да открия шоуто, нямаше значение къде ще съм в подредбата“, разказва Ози.
Ентусиазмът на певеца си проличава и на сцената той превишава времето си за свирене. „Времето на фестивала в Донингтън е много ограничено и хора идваха при мен и ми крещяха „Хайде, свали го. Изключи му захранването!“, спомня си Морис Джоунс. „Но аз отговарях „Няма начин да спра тока на Ози, няма начин! Отидох при мениджърката му Шарън и ѝ казах, че искат да го спрат, тя отговори просто „Майната им!“
Когато Ози най-сетне приключва, идва редът на Van Halen. Безспорни инструментални виртуози, но когато всеки от бандата, освен певецът Дейвид Лий Рот, се отдава на своя солова част, сетът става малко разхвърлян. Към края най-обичаните песни на Еди Ван Хален и компания спасяват нещата и когато те стигат до суперхитовете Panama и Jump, публиката вече е съвсем необуздана.
За десерт хедлайнерите от AC/DC окончателно превръщат Донингтън ’84 в незабравимо събитие. „Жалко, че бяхме последни“, оплаква се фронтменът Брайън Джонсън. „Ако бяхме първи, можех да се напия и да погледам другите банди“. Китаристът Ангъс Йънг също си припомня цялото чакане през вечерта. „Нашата група опитваше да убие времето до започване с игра на петканка в хотела. Налага се да правиш нещо такова, защото иначе ти става самотно в тази част на страната. Но понеже бях най-нисък и само петима можеха да играят, се оказах изключен. Но в бекстейджа атмосферата е хубава, винаги срещаш хора, имат барбекюта и други такива неща“, разказва Ангъс.
„Срещаш и бандите, винаги те са тези с големите тъмни очила, аз нямам такива. Пък и не съм им на нивото“, подхвърля легендарният китарист. Когато AC/DC превземат сцената се случва очакваното: ненадминат рокендрол взрив, особено на мощната озвучителна система в Донингтън.
Всичките песни от сета им са класики и когато оръдията на сцената гръмват по време на For Those About To Rock (We Salute You), посетителите вече си задават въпроса дали не са станали свидетели на най-страхотния музикален ден, случвал се на рок сцена.
Отдаденият фен Крис Джоунс, запалил се по фестивала още при дебюта му през 1980-а и присъствал и на легендарното издание ’84, си спомня колко силна реакция е предизвикала появата на Ози в онзи ден. „Беше първата от многото му появи в Донингтън и той извлече максимума от нея. Беше местният герой на деня и държеше публиката от самото начало. Как да се появиш на сцената след нещо такова? Van Halen просто нямаха шанс. Но очаквах с нетърпение и AC/DC, макар че бях и предишния път, когато бяха хедлайнери на фестивала. И те наистина разтресоха, макар че отново бяха в стил „Гасим светлините, не говорим с публиката, хайде към следващата песен“. Но този път беше по-различно, бяха напълно безкомпромисни“, връща се в спомените си Джоунс.
„Какво можеш да си купиш с 11 паунда от Донингтън днес? Няколко бири, ако имаш късмет“, отбелязва той. “Но в онези времена 11 паунда струваше билетът за рая на рокендрола”.
Снимки: Wikipadia
