Те са прочути като родоначалници на хеви метъла и са сред най-важните групи в цялата музикална история. Оригиналният им състав с Тони Айоми на китарата, Гийзър Бътлър на баса, Бил Уорд на барабаните и Ози Озбърн на вокали произвежда една от най-знаменитите поредици от албуми в периода 1970-1975 г.
Но оттогава Black Sabbath минават през доста сложни периоди на разединение, промени в състава и някои експерименти, които не раждат добри резултати. Проблемите с Ози на няколко пъти принуждават групата да търси други певци и някои от тях като Рони Джеймс Дио успяват да оставят значима следа, но други бързо се провалят.
След албума Technical Ecstasy от 1976-а натрупалите се проблеми започват да съсипват устрема на Black Sabbath. Бандата тъкмо е излязла от скъпоструваща съдебна битка с бившия си мениджър, продажбите на албумите започват да спадат и музикантите не могат безспирно да поддържат разточителния си начин на живот с изобилието от наркотици и алкохол.
„Беше ми писнало, вече не виждах смисъл“, разказва Ози Озбърн в автобиографията си. „Не се разбирахме помежду си, прекарвахме повече време в срещи с адвокати, отколкото в писане на песни. Бяхме изтощени от непрестанните турнета по цял свят през изминалите шест години. А и си бяхме загубили ума от пиене и друсане“.
Към края на 1977-а певецът вече не издържа. „Един ден просто си тръгнах от репетиция и не се върнах“, припомня си той безцеремонното си първо напускане на Black Sabbath. За останалите от състава това създава огромен проблем. Как изобщо можеш да замениш единствен по рода си фронтмен като Ози? Вместо да предприема изтощителна организация за прослушвания и да избира от множество кандидати, бандата решава да се обърне към човек, когото вече познава.
Така в историята на Black Sabbath се появява Дейв Уокър – слабо познат и до днес вокалист, преминал през множество банди за кратки периоди. Спокойно можем да кажем, че той представлява забравена част от историята на Sabbath за почти всички, освен за най-големите маниаци, наизустили всеки детайл от сложния път на бандата.
Уокър е роден в близост до Бирмингам, родния град на Sabbath, и през 60-те е част от The Redcaps – уважавана от Тони Айоми група. Но през 1977 г. вокалистът вече вижда как шансовете му да направи нещо голямо в музиката се изпаряват. Тогава идва невероятният му шанс с поканата да пее в Black Sabbath. “Бях в Калифорния с група, която се казваше Mistress и която вече се разпадаше. Получих обаждане от мениджъра на Sabbath и взех самолета, за да се присъединя към останалите и да започнем репетиции”, спомня си Уокър. Тогава Айоми, Бътлър и Уорд вече имат написани песни, тъй като не са спирали дейността си след напускането на Ози.
Новият вокалист получава задачата да мисли текстове на песните, а в самото начало на 1978 г. прави и публична изява със Sabbath. Тогава групата участва в местно телевизионно предаване в Бирмингам и изпълнява класиката War Pigs, както и чисто новата песен Junior’s Eyes.
И днес в мрежата можем да чуем аудио на Junior’s Eyes в изпълнението на Уокър, за да добием представа колко различен е неговият блусарски подход от този на Ози. Докато Sabbath се мъчат да подобрят ситуацията с новия певец, Озбърн опитва да си направи група, но и той изпитва трудности.
Звездата не прекъсва контактите си останалите от Sabbath и Дейв Уокър даже си спомня как веднъж всички се срещат с него. „Той дойде да ни види в една кръчма. Стана ми жал за него, защото буквално трепереше“, разказва Уокър. „И аз имам опит с наркотици, но когато видях горкия Ози, си казах „Мили Боже“. Тогава нямаше намек, че може да се върне в Sabbath, но усетих, че може би се колебае“.
Инстинктът на Уокър се оказва верен, а и вече става ясно, че между него и великата група нещата няма да се получат. „Знаех, че музикално нещата не вървят, а стана още по-зле, защото жена ми се скара с жената на Бил Уорд“. Накрая всичко приключва внезапно: „Един ден отидох до репетиционната, а те имаха среща, след която Бил ми каза: „Ние оставаме, ти не“. Без предупреждение. Даже не знам дали тогава Ози вече се беше съгласил да се върне“.
В крайна сметка престоят на Дейв Уокър в Black Sabbath продължава едва няколко месеца. Когато групата издава следващия си албум Never Say Die! (1978), Озбърн вече се е завърнал и всички песни звучат с неговия глас. Албумът обаче остава далеч от най-добрите на Sabbath и не постига успехите на първите издания. А проблемите на вокалиста с алкохола и наркотиците стават толкова нетърпими, че през 1979 г. той е уволнен от бандата.
Така се стига до привличането на Рони Джеймс Дио и създаването на албума Heaven And Hell, който е истинска класика. Впоследствие Дейв Уокър обикаля още няколко групи, основава и свой собствен състав, остава активен и след 70-годишна възраст. Но Black Sabbath си остава най-прочутата група, от която е бил част – макар и в толкова кратък и невзрачен период.
Впрочем Дейв Уокър не е единственият певец, привлечен и набързо отпъден от Sabbath. Същото се случва и с Дейвид Донато и Рон Кийл през 80-те. Самият Уокър твърди, че няма негативни чувства, когато се връща към периода си в легендарната формация – и осъзнава, че от музикална гледна точка той и Black Sabbath просто не са били съвместими.