Музикални хроники: Трент Резнър започна като чистач в студио, за да основе Nine Inch Nails и да покори музикалния свят

В началото на 90-те музикалната сцена е доминирана от гръндж вълната, а на заден план остават синтезаторите и дръм машините от осемдесетарския ню уейв.

Електронните инструменти обаче не излизат от мода, а просто започват да се прилагат по различен начин. Сред най-ярките примери е Nine Inch Nails, групата, с която Трент Резнър става легенда.

Резнър е една от най-значимите фигури в рока в последните десетилетия и е неизменната движеща сила на групата, продала над 20 млн. албума и превърнала индъстриъл рока в основен стил в мейнстрийма през 90-те. Музикантът развива жанра и го прави по-достъпен благодарение на запомнящи се песни с поп мелодии, мощни барабанни семпли и аналогови синтезатори. Не е изненада, че пътят на Резнър към върховете е труден, но неговата история не е сред най-често разказваните в света на рока – а определено има с какво да заинтригува не само феновете на групата.

Nine Inch Nails започва съществуването си, когато Трент е някъде в средата на 20-те си години и живее в Кливланд, Охайо.

Градът не се слави като световен музикален център, но приютява впечатляващ брой музикални групи и младежът свири на кийборд в няколко от тях. Към края на 80-те обаче той не е доволен от случващото се в кариерата му – иска да прави собствена музика и е готов да поеме по всякакъв рискован и необичаен път, за да постигне целта.

Затова си намира работа като помощник и чистач в музикално студио в Кливланд, където заплащането е мизерно, но бонусът е огромен. А именно, Резнър се договаря с шефа си Барт Костър да записва на воля свои идеи в студиото, когато то не е заето от други изпълнители. Естествено, достъп до оборудвано музикално студио е сбъдната мечта за всеки музикант, преливащ от идеи. „Той е толкова фокусиран върху всичко, което прави“, разказва по-късно Костър. „Дори когато чистеше, после подът изглеждаше страхотно“. 

Чистене през деня и записване на песни през нощта – това е животът на Резнър в онзи период и усилията напълно си заслужават, защото не след дълго той вече разполага с демо версии на песни за стартиране на новия си проект. Името Nine Inch Nails (“9-инчови нокти”) избира, защото му харесва звученето, както и абревиатурата NIN, макар че по-късно възникват поредица от легенди за произхода на названието. Първите стъпки към пробива в музикалната индустрия са направени, защото записаните песни започват да привличат вниманието на звукозаписни компании.

Тогава изпълнителят вече си е изградил контакти с други музиканти наблизо, но му е трудно да намери някой подходящ да свири измисления от него материал. Още по-трудно му е да намери човек, желаещ да записва късно през нощта, когато студиото е свободно – затова е принуден да направи всичко сам.

Клавишни инструменти, китари, бас и всичко останало е дело на самия Трент. 

Когато той най-сетне достига до договор с малко познат лейбъл, наречен TVT Records, идва времето и да запише дебютния албум на Nine Inch Nails. Резнър продължава да прави по-голямата част от музиката сам, но някои допълнителни инструменти записват китаристът Ричард Патрик и барабанистът Крис Врена, когото Трент познава от общия им период в Exotic Birds. Това се оказва подходът в Nine Inch Nails и в бъдеще – творческият двигател на групата прави възможно най-много неща сам и от време на време прибягва до услугите на други музиканти.

Страничният ефект от това е отчуждението на Трент Резнър от околните, което по-късно прераства в трайна депресия и злоупотреба с наркотици и алкохол. Доста по-късно американецът среща Атикъс Рос и работи с него по албума With Teeth (2005), като двамата се сработват толкова добре, че стават партньори и в Nine Inch Nails, и в странични саундтрак проекти. 

Резнър и Рос печелят „Оскар“ за саундтрака към „Социалната мрежа“, а след това и „Грами“ за „Момичето с драконовата татуировка“, а през 2016-а британецът става вторият официален член на бандата. Но разбира се, всичко това се случва много години след като Nine Inch Nails вече е голямо име на музикалната сцена.
В началото Трент Резнър е амбициозен индивидуалист и среща много проблеми. Първият сингъл на групата (и първата песен, която той въобще е писал) Down In It получава обвинения, че е тотално копие на песен на друга група. 

Вторият студиен албум The Downward Spiral представлява големият пробив на Резнър и остава може би най-обичаният албум на NIN, както и сред най-значимите музикални издания на 90-те. Сингълът Closer пък се превръща в любима песен на радиостанциите и на MTV (въпреки нецензурните думи в припева). Доста слушатели обаче не осъзнават, че The Downward Spiral е концептуален албм за човек, който напълно потъва в депресивни и саморазрушителни състояния, за да достигне накрая до самоубийство. Албумът завършва с трагичната Hurt, която години по-късно легендарният Джони Кеш записва само няколко месеца преди смъртта си.

Не е изненада, че The Downward Spiral е много повлиян от състоянието на самия Трент Резнър, който по време на успехите на NIN през 90-те се превръща в тежък алкохолик, пристрастява се и към кокаина, а депресията и деструктивните му наклонности се проявяват и на сцена – където често завърша шоутата като чупи цялото оборудване на сцената. В резултат самият той се наранява, понякога причинява травми и на членове на групата си. Просто изглежда, че Трент Резнър е тиктакаща бомба, която рано или късно ще избухне.

Кулминацията е през 2000 г., когато по време на промоцията на третия албум в Лондон той обърква кокаин с хероин и предозира, от което едвам оцелява. Събужда се в болница без никаква идея какво му се е случило и узнава, че хора от екипа му са го намерили в хотелската му стая и са го спасили. Резнър влиза в рехабилитационна клиника и твърди, че оттогава се е освободил от влиянието на наркотиците.

Днес Трент Резнър е на 56 години и изчистен от негативните влияния, продължава шеметния си музикален път с нови успехи. През тази година той взе „Оскар“ и „Златен глобус“ за работата си по саундтрака на анимацията на Disney “За душата”, а миналия месец Nine Inch Nails издаде най-новата си песен Isn’t Everyone в сътрудничество с нойз рок групата HEALTH. 

След толкова преодолени препятствия, Резнър остава силен, вдъхновен и с безспорен статут на истинска легенда – а музикалното му наследство е направо неизмеримо.