Музикални хроники: Спомен за композитора на „Туин Пийкс“, дал на света едни от най-великите саундтракове, които някога ще чуем

“Невероятно е на какво е способен Анджело”, казва веднъж големият Дейвид Линч. „Той е същински владетел на любовта и красотата“.

Анджело Бадаламенти доказваше, че наистина е такъв, когато докосваше пианото и от пръстите му излизаха тоновете, обогатяващи кинематографичните идеи на Линч. Музиката на американския композитор от сицилиански произход не беше просто акомпанимент към визията на режисьора, а беше нещо живо, пулсиращо, извиващо се и проправящо свои пътища през сюрреалистичните светове на Линч. Беше сякаш отделен, пълнокръвен персонаж в някои от най-великите филми на прочутия киноавтор.

Бадаламенти почина миналата седмица на 85-годишна възраст и ни накара да си спомним красивите произведения, които създаде в богатата си и разнообразна кариера. Той правеше музика не само за големия екран и осъществи колаборации с кого ли не от Дейвид Боуи и Пол Маккартни до Нина Симон и Майкъл Джексън – но най-силен беше във филмовата музика и винаги ще бъде помнен като перфектния музикален сътрудник на Дейвид Линч.

Сериалът „Туин Пийкс“ и пълнометражните „Мълхоланд драйв“, „Синьо кадифе“ и „Изгубената магистрала“ вероятно са първите филми, които свързвате с Линч – а съответно и с музиката на Анджело в тях. Композиторът имаше рядък талант да постига многопластово въздействие със звуците и мелодиите си, а това работеше идеално със специалния подход на Линч към киното. 

Най-добрият пример си остава саундтракът на „Туин Пийкс“, но всъщност партньорството между двамата започва със „Синьо кадифе“. Първоначално музикантът е натоварен със задачата просто да направи имитация на чужда песен, тъй като правата за използването ѝ не са уредени. Но Бадаламенти окуражава Линч да напише текст на песента, докато режисьорът от своя страна иска от него мелодия, „която се носи като приливите и отливите на океана. Накарай я да събира пространство и време, безвременна и безкрайна“. Така Бадаламенти създава музиката към филма и ражда песента Mysteries of Love, а дори се появява във филма в сцената в пиано бара. 

„И аз не знам как се случи“, разказва Анджело по-късно за възникването на Mysteries of Love. “Просто седнах и песента произлезе. Дейвид я обикна и каза: „Намери някой с ангелски глас да я изпее”. Така се появи Джули Круз и останалото е история“. 

Това се оказва толкова повратен момент, че десетилетия по-късно Бадаламенти все още си пази малкото смачкано листче с текста, ръкописно изписан от Линч. Така започва творческият съюз между Линч и Бадаламенти, продължил през целия останал живот на композитора. 

Двамата разработват необикновен подход, при който музиката никога не се прави по вече заснет материал. Вместо това, Линч предпочита да описва на музиканта определени настроения, докато Бадаламенти в същото време свири на старо електрическо пиано Fender Rhodes и записва целите сесии. 

Линч си служи с абстрактен език, докато тласка Анджело в определени музикални посоки и го направлява към по-бурни и по-спокойни моменти в музиката. „Не знам как успяваха да го направят“, признава тогавашният студиен мениджър на Линч Дийн Хърли. „Анджело има такъв талант, че наистина можеше да го прави спонтанно“. 

Основната тема за „Туин Пийкс“, която после се превръща в песента Falling с гласа на Джули Круз, е написана за под 20 минути и Линч признава, че тя улавя напълно духа на емблематичния сериал. „Туин Пийкс“ представлява революционна за времето си смесица от комплексни и противоречащи си внушения и настроения, а Бадаламенти някак ги представя наведнъж в основната тема: има ги и копнежа, и скръбта, и еуфорията, и меланхолията, деликатността и злокобността. Темата на Лора Палмър е мелодията от ТВ сериал, която по най-съвършен начин примесва красота и ужас с постепенно изграждане, кулминиращо в изблик на неустоимо блаженство и мелодичност.

Бадаламенти е роден в Бруклин, Ню Йорк, и след като получава музикално образование работи пет години като учител по музика в квартала Дайкър Хайтс. Летните месеци прекарва като пианист по представления, става и аранжор за множество популярни изпълнители. В един момент заедно с Линч даже сформират експерименталната джаз група Thought Gang, която произвежда песни за игралния филм „Туин Пийкс: Огън, следвай ме“. 

Когато Линч решава да постави ново начало на „Туин Пийкс“ през 2017 г., първата му реплика е „Трябва пак да работя с Анджело“. В толкова основна фигура се е превърнал Бадаламенти в творческия процес на режисьора. Несъмнено пикът на композитора са именно мелодиите му за „Туин Пийкс“, а негов личен фаворит е финалната сцена от „Огън, следвай ме“. 

„Темата, която написах за тази сцена… какво да кажа, ако това не предизвика сълзи у вас, не знам какво би могло“, казва Анджело. Самият той не крие емоциите си от филмовите сцени, за които е композирал. Затова и съществува такава химия между визиите на Линч и музиката на Бадаламенти в един толкова дълбок и силно емоционален творчески процес – който притежава силата да трогне дори в моментите на чист ужас на екрана.