Музикални хроники: Колко трае най-дългият албум в историята? Цифрата е невъзможна за осмисляне
Няма рецепта за перфектната дължина на един музикален албум – но на всеки меломан му се е случвало да си помисли, че даден албум продължава твърде дълго.
Колко обаче е „твърде дълго“? Ако погледнем към най-продължителния албум в историята, намираме един безспорен отговор – щом не е възможно да го изслушаш от началото до края в рамките на един цял човешки живот, значи авторите му са прекалили с дължината. Или може би смисълът на един такъв албум е именно в това, че никога не можеш да го обхванеш в пълния му вид.
През 2008 г. американците Клейтън Каунтс и Нийл Кийнър създават авангардното дуо Bull of Heaven, което се заема да разшири представите за възможното в ембиънт музиката. Абсурдно дългите музикални творения на дуета бързо носят репутация на Bull of Heaven като особняци и експериментатори. В продължение на няколко години те са абсурдно продуктивни, действат по свои собствени правила извън музикалните закони и всеки техен албум е по-дълъг от цялата дискография на повечето други артисти.
За съжаление, Клейтън Каунтс умира през 2016-а, две години след появата на най-дългия албум в творчеството на Bull of Heaven. Заглавието на албума е „310: ΩΣPx0(2^18×5^18)p*k*k*k” и той трае… 3.343 квиндецилиона години. Точно така, става въпрос за число, което е абсолютно невъзможно за осмисляне. За да добием бегла представа е достатъчно това сравнение – един квиндецилион е 10 на 48-а степен, докато милиардът е 10 на девета степен.
Очевидно модерните технологии позволяват създаването на музика с такива дължини, независимо че човешкото съзнание няма как да осмисли крайния резултат. При Bull of Heaven става въпрос за много статична, минималистична фонова музика, обикновено в стилистиката на мрачния ембиънт. Дуетът създава и вторият най-дълъг албум, продължаващ шест месеца и половина. Това е Blurred With Tears and Suffering Beyond Hope от 2010-а и макар че него е напълно възможно да чуете от-до в цялата му прелест, със сигурност има и по-ползотворни начини да прекарате времето си.
Логично, Bull of Heaven предизвикват интерес с амбициозния и нестандартен подход към своите издания, но до голяма степен остават в сянка и не обичат да говорят публично за дейността си. В едно от редките си интервюта, двамата казват следното за своите албуми: „Любопитство, абсурдност, лудост. Чисто технически работата е доста повече, отколкото хора си мислят. Точната дължина на всеки от албумите не е важна, но тези екстремни продължителности остават една от последните неизследвани територии при експериментите със звук“.
„Сглобяването на тези дълги произведения често не се различава много от написването на песен. Продукцията е доста сходна и става въпрос за нещо предварително измислено или импровизирано, а след това обработвано, докато добие завършен вид“.
“Има много начини да подходиш към композирането, понякога е въпрос на предварително обмисляне на нещо, което искаш да изразиш. Друг път идеята просто идва при теб и набира толкова силна инерция, че е невъзможно да я спреш. Така се чувстваме ние спрямо този проект, той заживя свой живот и би било грешка да опитваме да го ограничим”.
На повечето слушатели създаваното от Bull of Heaven сигурно ще се стори твърде далеч от идеята за музика, но с дългите форми експериментират и по-популярни и традиционно звучащи групи.
The Flaming Lips и Sigur Ros например са състави, които покрай своите арт рок експерименти са издавали музика с дължина от 24 часа. В случая на исландците от Sigur Ros говорим за албум, който запълва едно цяло денонощие, а The Flaming Lips създават не албум, а една-единствена 24-часова песен.
В период, когато музикалната индустрия все повече се обляга на няколкосекундни клипове в TikTok и подобни платформи, такива експерименти намират своето място като контрапункт на всичко, случващо се в мейнстрийма.
