Уил Сидери отива на местна гаражна разпродажба в Мейн, САЩ, със смътната надежда да си купи миксер. Вместо това обаче той се натъква на страница от 700-годишен средновековен ръкопис, оценен на между 5000 и 10 000 долара.
Според Maine Monitor страницата в рамка веднага привлича вниманието на Сидери. Тя не само изглеждаше като средновековните ръкописи, които мъжът е изучавал в Колби Колидж, но също така включва и бележка, която гласи: „1285 г. сл. Хр. Илюминиран ръкопис върху пергамент.“ Преди обаче да плати малко над 75 долара за страницата, Сидери изпраща съобщение на бившия си професор Меган Кук.
„Имам въпрос към вас“, пише той. „Мисля, че това може да е истинско.“
Кук, която казва на Artnet, че студентите й понякога се обръщат към нея с въпроси за стари книги, които притежават, с шок установява, че разпознава изображението в текстовото съобщение на Сидери. След като се свърза с колега академик и експерт по средновековни ръкописи Лиза Фейгин Дейвис, успява да потвърди, че находката е страница от „Beauvais Missal“, 700-годишен католически молитвеник, който е разделен на парчета в средата на 20 век.
„Има може би няколкостотин души в света, които биха разпознали лист от ръкописа, ако го видят“, казва Кук пред Artnet, „така че това наистина е изключителен късмет“.
Сидери закупува страницата и я занася в Колби Колидж, където Кук я сравнява с друг лист от произведението, който училището има в специалните си колекции.
„Вчера трябваше да видя листа от „Beauvais Missal“ и го взехме, за да посетим сестринския му лист в специалните колекции на колежа“, пише Кук в Twitter. „Листът на Колби е запазен, но има екологични щети. Листът на Уил е в тази рамка от 1940 г. Вижте колко е бял пергаментът!“
Според Artnet, последната пълна версия на „Beauvais Missal“ е била собственост на Уилям Рандолф Хърст. След като я продава през 1942 г., търговците на изкуство разглобяват 700-годишния ръкопис и го препродават парче по парче. Така страниците му непрекъснато си проправяха път в частни колекции.
„Изглежда, че листът на Уил вероятно е бил продаден от Филип Дъшнес, търговец на книги от Ню Йорк, който е притежавал ръкописа, преди да бъде продаден на Еге“, казва Кук пред Artnet. „Листът на Уил е бил собственост на бившия ръководител на финансовата помощ в Колби, който очевидно е израснал близо до Филаделфия, и има кратко напечатано описание на ръкописа на гърба на рамката с адрес във Филаделфия върху него, което предполага, че е купен и/или продадени там.“
Събирането на страниците от „Beauvais Missal“ е дългогодишен проект на Лиза Дейвис, която поддържа сайт, наречен „Rеконструиране на „Beauvais Missal“, за да документира и споделя напредъка си. Дейвис, изпълнителен директор на Средновековната академия на Америка и професор по изследване на ръкописи в университета Симънс в Бостън, досега е събрала 114 от оригиналните 309 страници.
„Тези страници просто се появяват на най-неочакваните места“, казва тя пред Maine Monitor и отбеляза още, че страницата, намерена от Сидери, и нейната сестринска страница в колежа, „не са се виждали от 1942 г.“
Засега обаче Сидери няма планове да продава находката си, въпреки че стойността й се оценява на хиляди долари.
„Имам нещо много ретро. Реколта 1285 г.“, казва той пред Maine Monitor и обяснява, че вероятно ще накара родителите му да я съхраняват, докато намери място в дома си.
Пред Associated Press бившият студент на Колби добавя: „Това е нещо в края на краищата, което знам, че е страхотно. Не съм го купил с идеята да го продам.“
„Beauvais Missal“ е една от най-известните жертви на американския библиокласъм (унищожаване на книги) от средата на 20 век и служи като перфектен пример за това колко голяма е загубата, когато един кодекс бъде разчленен и листата му се разпръснат.
Ръкописът е написан в или близо до Бове, Франция, през последната четвърт на 13 век и е бил използван в катедралата там, както се вижда от надпис върху един от изгубените листове, преписан в каталог на търг на Sotheby’s от 1926 г.