Литература срещу тероризъм – гениалното решение на британците

„Чети! То прави сляпото окато —

из тоя извор целий свят гребе —

за малко труд дарява то богато,

по-скъпо то е от елмаз и злато:“

Думите на Иван Вазов със сигурност остават актуални и до днес. Литературата, мъдростта на вековете, познанието и всичко, което днес не можем да си обясним, то се крие там и чака своя ден. За съжаление книгите се превърнаха в луксозен подарък, отколкото в отворена врата, достъпна за всеки. Технологията позволи на всеки от нас да носи  световната библиотека в джоба си, но вместо това сме заредени с богато количество забавни картинки. Не всички се ограничават до това, съвсем скоро забелязахме, че Бен Джон успял да разгневи британското законодателство, защото разполагал с повече от 70 000 екстремистки документа, включително и ръководство за правене на бомби на своя компютър.

Информацията влизала в директен конфликт със закона за тероризма, макар и същият сякаш да защитава повече терористите, отколкото самите британци. За притежанието на тази  литература е очаквал да получи 15 години затвор, но вместо това ще трябва да чете английска литература. Съдия Тимоти Спенсър официално е заявил, че подсъдимият е самотен и няма никакви приятели, следователно може да прочете „Гордост и предразсъдъци“, а след това да обърне малко внимание и на „Приказка за два града“. Правораздаващата система трябва да се запознае с неговия напредък в литературата и на всеки четири месеца ще трябва да докладва какво е научил и какво е успял да постигне. Няма право да чете фашистката литература, а най-вероятно същата е била иззета още по време на обиска.

Бен започнал да публикува писма срещу ЛГБХТ обществото, като се обявявал за част от Фашисткото тайно движение на Линкълн. Неговият профил е изпратен към програмата за превенция от екстремизъм и след това бил достатъчно добре разглеждан до 2020 г., когато се оказало, че е взел достатъчно литература от интернет и най-вероятно е на път да извърши някой друг атентат – един от първите най-вероятно в Лондон. В съда Бен е трябвало да обещае, че няма да чете повече материалите и ще се ориентира към класическата литература, която между другото можела да помогне много повече.

Съдията обещал, че ще провери до къде е стигнал младежът още на 4 януари, като най-вероятно при опит за измама ще има наказания, които биха могли да доведат и до затвор. Неговата интернет активност ще се следи постоянно в период от 3 години, за да стане ясно с какво точно се занимава от другата страна. И точно тук идват критиките, ако това е наказанието за подготовка към по-екстремистки движения, можем да бъдем категорични, че всеки следващ с талибанска литература – такава реално не е съществувала, но все пак – ще може да получи друга информация и ще може спокойно да се наслади на истинските предизвикателства в тази посока.

През 2018 г. полицията очаквала, че ще има подобрение върху младежа, но през 2019 г. открили, че е свалил повече от 9000 документа с екстремистка литература, а до края на август 2019 г. е успял да натрупа още 2600 документа, като в последствие общият брой е 67 788 материала. Сред тези ще открием и присъствието на около 7 материала за производство на бомби в домашни условия – това вече е притеснителната подробност.

Разбира се, можем да открием, че няма никакви доказателства за извършването на терористично нападение, а съдът официално е категоричен, че с правилната насока ще може да се върне към социалния си и нормален живот. До тук всичко звучи прекрасно и определено можем да бъдем категорични, че съдия Спенсър може да се превърне в герой или злодей, всичко зависи от паметта на Бен и неговото желание да се промени. По-големият въпрос в това отношение е дали наистина литературата може да промени хора? В исторически план ще открием, че някога книгата на Джордж Оруел „Животинска ферма“ е била използвана като пропаганда и хвърляна над различни райони със засилена комунистическа власт.

Може ли литературата да излекува болната и промита душа? Съмняваме се, още повече, че тя не преследва разумните хора, а обръща повече внимание на онези, които нямат личен живот, не могат да намерят смисъл, постоянно стават жертва, но не на терористи, а на тежките стъпки на обществото, придружени от така наречените успешни. Модерният и забързан настоящ живот ни показва, че винаги има някой, който ще изпадне от линията на нормалността или стандартите на живот. Дълбокото пропадане не може да изненада абсолютно никого – обърнете внимание на статистиката, като се опитайте да я четете единствено и само от гледната точка на обитател на тази планета.

Днес самоубийствата поставят нов рекорд, бедността продължава да е на дневен ред, провалените американски надежди за контрол над Афганистан рухнаха, придружени от всички останали. Ставаме свидетели на крайният екстремизъм, който се доставя до Европа по всяка една козя пътека, която може да си изберете, забелязахме крайните решения на новопристигналите от Близкия изток, които спокойно се разходиха с тежки превозни средства по главните улици, побързаха да извадят камите срещу своите домакини и най-вече помогнаха за внедряването на страх. Обезличаването на границите и вярването, че стотиците имигранти пристигат с образование, желание за кариерно развитие и укрепване на страната, беше чиста илюзия. Едва ли има човек, който би могъл да забрави новогодишната вечер в Кьолн.

Агресията на пристигналите гости и преследването на непознати жени по центъра на града не само не показа никаква реакция от страна на властта, но и помогна за образуването на други фракции, в които дори и новият почитател на класическата английска литература принадлежи. И сега, на фона на всичко това ще достигнем до един много специален момент, в който трябва да попитаме Британската корона дали ще препоръча „Отнесени от вихъра“, на хората, които извършиха най-различни терористични актове на територията на страната им? Дали това ще помогне да не се чувстват самотни и отхвърлени от обществото? Дали това ще помогне?

Съмняваме се, все пак наблюдаваме как всеки се крие под шапката на войната, но не за да избяга от нея, а само за да я пренесе малко по-далече. И е очевидно, ако някога САЩ бомбардираше за мир, то сега Великобритания чете за мир. Най-вероятно това ще е новата терористична мярка, която да спре следващите атентати. Литературата може да крие отговорите, но само за онези, които желаят да четат нещо различно, което няма нищо общо с наръчника за правенето на бомби.

Последното, на което може да се надявате е, че през следващите години новата вълна от мигранти няма да помисли за обогатяване на своите литературни познания, за да получи класическа литература като Шекспир или други дълбоки автори, които проповядват мира.

Снимки: Wikipedia