Как Артър Конан Дойл спаси романа на Грант Алан
Литературата открай време помага на човечеството да става по-добро. Някои древногръцки философи проплакали, когато разбрали, че думите могат да се записват и съответно да се пазят за следващите поколения. Основните подозрения още тогава били, че човек ще стане по-глупав и ще започне да забравя. В това твърдение има закодирана истина – днес все по-малко хора предпочитат да се доверяват на литературата, но някога точно тя е била основен източник на забавление.
Историята на Артър Конан Дойл е позната на всички. Той е дал на света Шерлок Холмс и всички красиви загадки, които някога сме искали да видим и познаем. Докато Дойл е в апогея си, неговият приятел Грант Алън работи върху своя криминален роман и също като него поставя достатъчно загадки между редовете. Когато Дойл се мести в малко селце близо до Съри, неговият добър приятел отдавна е там и изследва мистиката на селото, където има сериозно количество планини и доста интересен фолклор. Впрочем след като стават съседи, можете да бъдете сигурни, че са прекарвали времето си в алкохолни изследвания и търсене на литературно вдъхновение.
Снимка: By Arnold Genthe – PD image from http://www.sru.edu/depts/cisba/compsci/dailey/217students/sgm8660/Final/They got it from: http://www.lib.utexas.edu/photodraw/portraits/,where the source was given as:Current History of the War v.I (December 1914 – March 1915). New York: New York Times Company., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=240887
Артър ще напише именно там „Баскервилското куче“, очарован от красивата природа. Алън ще се занимава със своята научна литература и ще промотира теорията на Дарвин във всеки възможен момент. През по-голямата част от времето, когато Грант имал нужда от хора за провеждането на научни експерименти, слугите на Артър се отзовавали. Освен това имал сериозно чувство за хумор и едно от любимите му занимания било свързано с богохулството. Единственият проблем за тогаващните църковни представители е, че Грант много добре знаел как да подхлъзва господата по тънката линия. На един от най-скъпите балове, той пристигнал в одеждите на кардинал. През 1884 г. Грант решил да насочи времето си към писането на мистерии и съответно се родила новелата „Жената, която направи“.
Снимки: By Elliott & Fry – Memoires: https://archive.org/stream/memoires00cloduoft#page/20/mode/2up, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31145156
Много скоро успява да пробие на пазара и да се превърне в бестселър. Неговата героиня е прогресивна медицинска сестра, която обича да лекува своите пациенти от най-мистериозните заболявания, докато основната ѝ цел е да отмъсти за смъртта на баща си. За съжаление писателят не подозирал, че е болен от рак на черния дроб. През 1899 г., докато е още в средата на своята книга, положението се влошило драстично. Когато ръцете му отказват и болката става все по-жестока, на помощ се отзовава Артър Конан Дойл. Именно той записва останалата част от романа. По-късно в биографията си Дойл ще напише следното:
„Неговият мозък продължаваше да работи и се занимаваше със всички странни познания, които притежаваше. По този начин можеше да пребори болката. Все още мога да го видя, краката му са вдигнати високо, за да облекчат поне малко болката, дългият му тънък нос, тънката и вече оредяваща сива брада, докато ми казва „Византийското изкуство, скъпи Дойл, има цели три периода“ и така, докато не започне да плаче от болка, не притисне стомаха си и не чака да отмине, за да продължим разговора си.“
По-късно самият Дойл ще признае, че феновете на Грант го бъркали често с любимия си автор. Впрочем малко след смъртта на Грант Алън, съпругата му ще нарече детето си Хилда Уейд – в памет на героинята, но и за благодарност на самия Дойл, който помогнал за написването на последната книга. „Kичура“ на Алан Грант излиза само година след смъртта му.
