Художник превърна шеф на благотворително дружество и отец в светии

Религиозна творба е била свалена от италианска базилика, след като един от местните свещеници и бизнесменът, който заплатил за въпросната творба, се забелязали на снимката. Самата картина е подарък на катедралата Каноса в Пуглия, Южна Италия, но се стигнало до малко по-сериозно разглеждане на всички образи.

Срещу сумата от 17 хиляди евро, шефът на благотворителното дружество и един от духовниците в катедралата също е на платното. За да е по-лесно откриването на началството, художникът е поставил маска на директора, а това най-вероятно ще счупи всички ренесансови и творчески закони, както можем да се досетим. Преди да започнат да се развяват пръсти и да се търси вината, Джузепе Антонио Ломусчио ще поеме пълната отговорност за създаването на тази творба. Избраните персони в композицията били изцяло резултат на свободна интерпретация и нуждата да се разказва история на светци.

Единственият проблем е, че ако директорите на благотворителни дружества трябва да присъстват на такива, то трябва да се приготвим за Сорос, скрит някъде в сикстинската капела. По време на самият процес, двамата поискали да не бъдат поставяни в картината. Най-вероятно никой нямаше да ги познае, ако не присъстваше маската за лице. Това събужда любопитството на критиците и скоро се открива още едно познато лице, това на свещеника от църквата. В следствие на недоволни коментари, художникът трябва да вземе картината и да промени лицата. Любопитен факт е, че в изкуството винаги е имало поне един недоволен кардинал.

Да вземем Микеланджело и неговото творчество. Ликът на папа Юлий II може да бъде открит. Още по-забавното е, че един кардинал се оплакал как неговият образ може да бъде открит в чистилището. Юлий II наистина успял да открие своя подчинен, докато най-накрая не забелязал своя подчинен да се усмихва именно там. По-лошото обаче е, че папата няма какво да направи. Неговият коментар е, че след като Микеланджело е избрал да го постави в чистилището, нито един свещеник не може да го извади оттам, той вече е в ръцете на Бог.

С други думи, оставаме с дълбокото впечатление, че когато един духовник реши да ядоса творците, той може много лесно да влезе в историята и то в много неудобни роли. Това са фактите, както може да забележим, следователно не се шегувайте с човека, който рисува семейният портрет.