Едно от вдъхновенията за романа „Убийство в Ориент експрес“
Докато романа от 1934 г., направен и на филм, разбира се, е художествено произведение, Агата Кристи взима части от историята направо от заглавията на вестниците. В нейната книга, Поаро пътува на Ориент експрес, от Сирия до Лондон, когато човек на име Ратчет го моли да разследва смъртните заплахи, които получава. Поаро отказва с аргумента, че не харесва лицето му. На следващата сутрин обаче снеговалеж спира влака и Ратчет е намерен намушкан до смърт в купето си.
Когато Поаро заема детективската си роля и претърсва купето на жертвата за улики, той открива парче изгоряла хартия, на която пише „…помни малката Дейзи Армстронг“. Заключава, че намушканият всъщност е мафиот на име Касети, който отвлича 3-годишната Дейзи Армстронг и прибира 200 000 долара откуп от родителите й, преди малката да бъде открита мъртва. Вече богат човек, той успява да избегне съда и да напусне страната. Разказът в книгата се фокусира върху това кой във влака е убил Ратчет.
Случайят с Дейзи Армстронг е доста подобен на случай от средата на 30-те години на миналия век, в който е отвлечено бебето на сина на известния авиатор Чарлз Линдберг – престъпление, силно отразено в медиите в цялата страна. Официалният уебсайт на Кристи потвърждава, че авторката е взела тази част от романа си от трагедията с внучето на авиатора. На 1 март 1932 г. 20-месечното дете изчезва от яслите си, а бележка за откуп, прикрепена към снимка на прозореца на детската стая в дома им в Ню Джърси, иска 50 000 долара.
Бележката за откуп
Отвличането на Линдберг хвърля страната в ярост. Вестниците буквално спират пресите, за да напечатат новината още в сутрешните си издания. Директорът на ФБР Джон Едгар Хувър мобилизира агенти, за да помогне на държавните органи в издирването. Един от репортерите на Hearst, Адела Роджърс Сейнт Джон, припомня в своята автобиография: „Не забравяйте, че малкият Линди (Чарлз Линдберг Младши) беше другото бебе на всички в страната. Ако те нямаха бебета, беше единственото им дете… Отвлечен? Бебето Линдберг? Кой би ПОСМЯЛ?“
Както в романа, така и в реалния живот тялото на детето е открито, след като откупът е изплатен изцяло. Касети убива Дейзи малко след отвличането й, а тялото на Чарлз Младши е намерено на около 6 километра от имението на Линдберг – дървар се натъква на човешки череп, стърчащ от плитък гроб. Тялото се разлага там от два месеца, с начупен череп и дупка над дясното ухо.
Книгата става изключително популярна, след като излиза, а експертът по случая Линдберг, Робърт Зорн, казва, че паралелите между Дейзи и Чарлз Младши би трябвало да са очевидни за всички. „Паралелите са твърде поразителни“, казва той. Агата Кристи дори има собствено мнение за случая – тя подозира, че отвличането е извършено от чужденец. Това се оказва вярно и виновникът е германският имигрант Ричард Хаптман. „Мисля, че тя можеше по-добре да се добере до същността на отвличането от много разследващи“, казва Зорн.
Подобно на героите на романа си, Криси също знае какво е да си заседнал във влак. Тя обича да пътува с Ориент експрес като взима и пишещата си машина. При едно от пътуванията й, през 1931 г., влакът спира заради наводнение. „Скъпи, какво пътуване!“, пише тя в писмо до втория си съпруг Макс Малоуън. „Започна от Истанбул в страшна буря. Движихме се много бавно през нощта и около 3 часа следобед спряхме напълно.“ Тя се вдъхновява и от един инцидент през 1929 г., когато влакът е спрян заради снега в продължение на пет дни.
Историята на бебето Линдберг завладява въображението по начин, който книга никога не успява. Както Джойс Милтън пише в своята биография на семейство Линдбер „Loss of Eden“ – 1932 г. е ужасяващо време. Страната е в разгара на Голямата депресия, а гетата (наречени Hoovervilles, по името на Хърбърт Хувър, президента на САЩ по това време) са обичайна гледка. Първата световна война, „Войната, която ще спре всички войни“, не попречи на възхода на тоталитарни режими като фашизма, нацизма и комунизма. Американците не може да не се чудят какво се случва със света.
Що се отнася до самия Поаро, Кристи никога не уточнява на кой истински човек базира персонажа си. Изследователят Майкъл Клап вярва, че този човек може би е живял на същата улица като нея. Докато разглежда собствената си семейна история, Клап открива, че Кристи се е срещнала с пенсиониран белгийски полицай бежанец от войната на име Жак Хорней на благотворително събитие в полза на бежанците от Белгия. „Това не е окончателно доказателство“, каза Клап пред The Telegraph, но това е интересно съвпадение.
В собствената си автобиография Кристи пише, че Поаро наистина е вдъхновен от един от съседите й. „Защо да не направя моя детектив белгиец, помислих си. Имаше всякакви видове бежанци“, пише Кристи. „Какво ще кажете за бежанец полицай?“
