See page for author, Public domain, via Wikimedia Commons

Диамантът Хоуп: Уникално бижу или проклятие за 350 млн. долара

31 март, 2025 17:20 | от chr.bg | Арт

Диамантът Хоуп (от англ. Hope – „Надежда“) не е наречен така, защото вдъхва надежда. Кръстен е така на британски колекционер на скъпоценни камъни. Самият диамант има бурна история, изпълнена с трагедии и смърт.

От момента, в който е придобит при неясни обстоятелства в Индия през XVII в., Хоуп често е свързван с ужасен късмет. Скъпоценният камък с тегло 45,52 карата е принадлежал на крале, бижутери и светски личности и повечето от тях са претърпявали някакво нещастие след придобиването му.

Прокълнат ли е диамантът? Сега ще научим историята на един от най-известните бижута в света – от мистериозния му произход, през лошия късмет, който се твърди, че носи на някои от собствениците си, до мястото, където се намира днес.

Произходът и първите трагедии

Скица на диаманта „Надежда. Снимка: Обществено достояние

Хоуп влиза в историческите хроники през 1666 г., когато 112-каратовият тогава скъпоценен камък е придобит в Индия от френски търговец на скъпоценни камъни на име Жан-Батист Таверние. Таверние многократно пътува до Азия, но не е ясно как точно се е сдобил с Хоуп, който тогава нарича Таверние Блу. Една от легендите гласи, че той го взема от окото на статуя на хиндуистката богиня Сита и когато местните религиозни водачи разбират, те прокълнават върху крадеца.

Въпреки че според някои версии на легендата за Хоуп Таверние умира незабавно, търговецът всъщност доживява до 80-те си години. Той се сблъсква с някои трудности в живота си, защото е протестант, но изглежда е избегнал най-лошия аспект от притежаването на камъка.

Бъдещите собственици обаче няма да имат такъв късмет.

Преди смъртта си Таверние продава диаманта на френския крал Луи XIV. Кралят нарежда да бъде намален до около 67 карата и скоро Хоуп става известен като „Синият диамант на короната“ или „Френското синьо“. След смъртта на краля преминава в ръцете на неговите наследници; оттам Луи XV поръчва камъкът да бъде преработен в церемониално бижу за Ордена на златното руно, след което е предаден на Луи XVI.

Орденът на златното руно. Изображение: Франсоа Фарж/Wikimedia Commons

Ако Хоуп е бил прокълнат, то Луи XVI и съпругата му Мария Антоанета са пострадали най-много от злата му магия. По време на Френската революция и двамата са свалени от власт. Луи XVI е пратен на гилотината през януари 1793 г., а Мария Антоанета – по-късно, през октомври същата година.

Някъде тогава диамантът изчезва. Но не остава изгубен за дълго – а тези, които го срещат през следващите векове, често съжаляват за това.

Финансови затруднения

Около 20 години след като изчезва в Париж, Хоуп стига до Лондон, където е документиран от бижутера Джон Франсилон. През 1812 г. той го скицира (диамантът сега вече е преработен) и пише: „Той е пълен с красота и съвършенство, без петна или дефекти, а цветът е равномерен и идеален по целия диамант… никога не съм виждал толкова фино шлифован камък.“

Оттам изглежда, че е придобит от крал Джордж IV. Въпреки че британското кралско семейство няма данни за такъв скъпоценен камък в архивите си, изглежда, че Джордж IV го носи за своя портрет по повод коронацията си през 1821 г.

Джордж IV с Хоуп. Снимка: Обществено достояние

Въпреки това, ако Джордж IV наистина е притежавал диаманта, той не остава за дълго при британските кралски особи. Понеже до смъртта си през 1830 г. кралят успява да се обремени от огромни дългове, към 1839 г. диамантът изглежда е продаден на британския банкер и колекционер на скъпоценни камъни Хенри Филип Хоуп. Той не обяснява кога и как се е сдобил с него, но го кръщава на себе си – и диамантът остава в семейството му до края на XIX век.

След това попада в ръцете на лорд Франсис Хоуп и неговата съпруга, бивша шоугърла на име Мей Йое. Двойката обаче е последвана от нещастие – лордът изпада в огромни дългове, а Йое го напуска заради друг мъж и така накрая е принуден да продаде диаманта през 1901 г.

Мей Йое с реплика на диамант. Снимка: Обществено достояние

Бижуто е купено от базирания в Лондон търговец на диаманти Адолф Вайл, който на свой ред го продава на компанията Joseph Frankel’s Sons & Co. След това собсвеникът Симон Франкел го пренася в Ню Йорк, но има проблеми с намирането на купувач, тъй като собствената му компания е на ръба на фалита. След това диамантът е закупен от турския колекционер на диаманти Селим Хабиб, чиито собствени финансови затруднения също го принуждават да го продаде.

Купен е от бижутера К. Н. Розенау, след което през 1910 г. – от Картие. Първоначално емблематичната компания също се затруднява да продаде диаманта. Но въпреки слуховете, че е прокълнат, в крайна сметка е закупен от американската наследница Евалин Уолш Маклийн.

Но прокълнат ли е наистина?

Евалин Уолш Маклийн, 1914 г. Снимка: Библиотека на Конгреса

Ню Йорк Таймс пише за покупката на Хоуп от Маклийн и разкрива сензационната история на диаманта.

„Сред историите за лошото състояние на собственика на Хоуп е и тази, че Жак Колет, който го е купил от Саймън Франкъл, е полудял и се е самоубил. Княз Иван Канитовски, който го е притежавал след Колет, е бил убит от руски революционери, а госпожа Лад, на която той го е дал назаем, е била убита от своя любим. Симон Маонхаридис, който го продал на султан Абдул Хамид, се хвърлил от една пропаст не след дълго“, съобщава вестникът през 1911 г.

Макар че повечето от тези истории не могат да бъдат потвърдени – вестникът също така погрешно твърди, че Таверние е „разкъсан на парчета от диви кучета“ – слуховете, че диамантът е прокълнат, дават основание на Евалин Уолш Маклейн да се замисли. Според сведенията дори Мей Йое я е предупредила да не се занимава. Но вместо да върне диаманта, Маклийн решава да го занесе в църква, за да го благослови. Но по време на церемонията, докато камъкът очаква благословията си, църквата внезапно е разтърсена от силна гръмотевична буря.

Това все пак не плаши Маклейн. „От онзи ден насам – шегува се тя – нося диаманта си като талисман.“

Въпреки че тя не вярва в проклятието и щастливо притежава диаманта през целия си живот – дори често го носи на партита – тя претърпява поредица от необикновени нещастия. Преди да умре от пневмония през 1947 г., Маклейн преживява смъртта на деветгодишния си син, който е блъснат от кола, тежкото пиянство, изневярата и в крайна сметка лудостта на съпруга си Нед, както и трагичната смърт на дъщеря си от свръхдоза наркотици…

Хората, които управляват имуществото ѝ след нейната смърт, продава бижуто на Хари Уинстън, който го дарява на Смитсоновия институт през 1958 г. Днес диамантът е изложен в Националния природонаучен музей на Смитсониън във Вашингтон, окръг Колумбия.