Читателски клуб прекара 28 години в четене на „Бдение над Финеган“ на Джеймс Джойс

Джеймс Джойс веднъж заявява: „Изискването, което отправям към моя читател, е той да посвети целия си живот на четенето на моите произведения.“ членовете на един книжен клуб във Венеция, Калифорния, правят скромен опит да изпълнят този призив – и посвещават 28 години от животите си на автора.

Последният и най-известен и труден роман на Джойс „Бдение над Финеган“ е описан като „30-измерна полиглотска кръстословица“ – и темпото на четене в клуба със сигурност отразява трудността му. В продължение на почти три десетилетия членовете му се събира веднъж месечно, за да прекара два часа в дешифриране на само една до две страници от романа, като в началото на срещата страниците се четат на глас. Задачата е изненадващо трудна, защото Джойс си измисля думи (понякога съставени от повече от 100 букви) и си играе със звука. Когато е помолен да опише какво е да четеш „Бдение над Финеган“, основателят на клуба Джери Фиалка казва в подкаста Greater LA, че е „почти като да халюцинираш“.

Но какво точно прави книгата толкова неразбираема? От една страна, романът пренебрегва самите понятия за начало и край, тъй като страница три (първата страница) започва точно в средата на едно объркващо изречение. Последната реплика на романа, която също изглежда незавършена всъщност е първата половина на първото изречение на романа, което превръща романа в кръг…

И повече от 600-те страници между тях са също толкова особени.

„Книгата е не просто трудна – мнозина я смятат за нечетима“, казва репортерката на NPR Анна Скот. „Тя не следва нормите за разказване на истории, като например последователни герои или последователен сюжет. Вместо това е съноподобна, пълна с измислени думи, каламбури, разхвърляни пасажи.“

За членовете на книжните клубове обаче съвместната борба по „Бдение над Финеган“ формира чувство за общност. Много от тях откриват, че социалната обстановка им помага да открият по-обширни теми и препратки в текста, които иначе биха пропуснали – от намеци към скандинавската митология до пасажи, в които се поставя въпросът какво се случва след смъртта. Тя също така ги убеждава, че за много читатели през голяма част от времето – включително и за члена на клуба Джоузеф Патуел – романът е „приятен да се слуша, но… няма смисъл“.

Сам Слоут, професор в колежа „Тринити“ и експерт по Джойс, го разглежда като голям коректив. „Трябва да приемете, че никой няма да го разбере, и точно тук идеята за общностно четене може наистина да се задейства“, казва той.

Това чувство за общност може би е причината, поради която редовните срещи на групата никога не са прекъсвали в продължение на 28 години. Мястото им се е променяло няколко пъти, а по време на пандемията COVID-19 клубът е бил преместен в Zoom, като през годините броят на присъстващите варира между 10 и 30 души, но четенето винаги е продължавало.

И този клуб не е единственият, който се интересува от тази плашеща класика. Подобни се появяват и на други места в САЩ, както и в Швейцария и Австралия, като всеки от тях планира да стигне до края на романа за повече от десетилетие.

Междувременно клубът във Венеция най-накрая завърши „Бдение над Финеган“ през октомври. На тази последна среща в Zoom беше повдигнат важен въпрос: Какво сега? Като се има предвид, че клубът е чел книгата в продължение на почти 30 години, изборът на следващото произведение може да бъде труден, дори невъзможен – в края на краищата, коя друга литературна творба би могла да се мери с нея? Може би друг роман на Джойс? Но за членовете на клуба отговорът е очевиден: нищо.

И така, също като романа, клубът отхвърля края и вместо това те се връщат на първата страница – или по-скоро на третата. По-възрастните членове ще прочетат тези начални редове за първи път от близо три десетилетия, а за новодошлите няма по-добър шанс да приемат предизвикателството на „Бдение над Финеган“. За още 28 години.