Чаша за мустаци – една истински необходима посуда

Ако някога сте виждали портрети от 19-ти век, вероятно сте наясно, че дебелите мустаци са били много на мода сред господата от това време. Всъщност от 1860 до 1916 г. британските военни действително задължават всички свои войници да си пуснат мустаци заради авторитета, който им придават. Не е никак изненадващо, че в следствие на това господата измислят редица начини да поддържат туфите на горните им устни максимално добре оформени и поддържани. Един от по-популярните начини за стилизиране на мустаци по това време е използването на восък. Някои мъже също обичат и да боядисват мустака си, за да му придадат по-жизнен вид.

Проблемът и при двата метода за поддържане на мустаците е, че и двата се развалят, когато са в близост до гореща течност като чай или кафе – багрилото се разтича, а восъкът се разтапя. Така се появява чашата за мустаци, за която традиционно се смята, че е измислена от английски грънчар на име Харви Адамс някъде между 1850 и 1860 г. Чашата за мустаци позволява на един изящно мустакиран мъж да отпива парен чай без притеснение, без да се намокри или чая му да се замърси. И така, когато Адамс за пръв път представи чашата за мустаци в Стафордшир, те се оказаха хит сред елита, което довежда в последствие до вълна от продукти менте, които заливат на пазара.

Въпреки че, чашите за мустаци са били много популярни и от другата страна на океана, намирането на съхранен екземпляр с надпис „made in America“ на него е невероятно рядко. Това не се дължи толкова заради популярност им в Америка, а защото американските производители често заблуждавали клиентите си, че чашите, са произведени в Англия, защото има голямо търсене именно на английска керамика в по това време.

Чашите за мустак за лява ръка пък са още по-трудни за намиране и дори когато популярността на посудата е в своя пик, левичарите обикновено трябваше да си служат с преносим предпазител за мустаците си, който може да бъде поставен на обикновена чаша.

До края на 20-ти век изобретяването на бръсначa довежда до промени в грижата за косъмчетата, което направи чашите за мустаци ненужни за болшинството мъже. В резултат на това производството и продажбите на чашите бавно затихват. Към 1930 г. тази преди съвсем обичайна вещ вече е почти нечувана.