Брайън Уилсън: Музикалният гений с психично заболяване, който 15 години беше манипулиран от психиатъра си

Невероятно странна и трудна съдба има един от най-талантливите музикални визионери на всички времена.

Брайън Уилсън е сред основателите на Beach Boys и е основна креативна сила зад рок доайените от 60-те и 70-те, останали в историята като големите задокеански конкуренти на The Beatles.

Композициите на Брайън изстрелват Beach Boys до ранга на суперзвезди, но самият той цял живот се бори с психични проблеми и се оказва манипулиран и контролиран от терапевт, възползващ се от славата му.

Всъщност безмилостни изпитания преследват Уилсън още от най-ранното му детство. 

Брайън и братята му са тормозени от строгия им баща, който често им крещи и ги удря – „понякога с отворени длани, понякога дори със затворени“, както разказва музикантът.

Още като малък Брайън е ударен от друго дете с оловна тръба и остава почти глух с дясното си ухо – като след години твърди, че това го е направило по-добър музикант.

В гимназията момчето основава Beach Boys заедно с по-малките си братя Карл и Денис, с техния братовчед Майк Лав и с приятеля им Ал Джардин. Започват просто като гаражна група през 1961 г., но богатите хармонии, задълбочените аранжименти и иновативните техники на звукозапис ги превръщат в сензация по върховете на класациите и вдъхновение за една цяла заформяща се култура.

Още през 60-те обаче Брайън – фронтмен, водещ композитор и аранжор на Beach Boys – претърпява психологически срив и прекарва следващото десетилетие в изолация и злоупотреба с наркотици. 

Излизането на сцена става непосилно бреме за него и той е принуден да се оттегли в изцяло задкулисна креативна роля.

Beach Boys се задържат на върха на славата в Щатите в края на 60-те и началото на 70-те, но Уилсън става все по-дълбоко изолиран и все по-зависим от наркотиците – особено от кокаина и от халюциногени като LSD.

Той се мъчи да се бори с влошаващата се депресия, която понякога го кара да не става от леглото дни наред. В малкото си публични появи в този период, Брайън е улавян от фотографите по халат и с тегло над 130 кг вследствие на злоупотреба с алкохол и храна.

В крайна сметка Уилсън е диагностициран с шизоафективно разстройство, заболяване, причиняващо халюцинации, депресия, параноя и понякога мания.

“В последните 40 години имам слухови халюцинации в главата, по цял ден всеки ден, и не мога да ги изкарам оттам”, признава той в интервю през 2006 г.

„През няколко минути гласовете ми казват нещо обидно и пренебрежително, което ме обезкуражава, а аз трябва да съм достатъно силен, за да им кажа „Ей, ще спрете ли да ме дебнете? Махайте се! Не ми говорете, оставете ме!“ Трябва да казвам такива неща по цели дни, същинска борба е“.

Премеждията не свършват дотам, тъй като в средата на 70-те тогавашната съпруга на Брайън Уилсън наема радикалния терапевт Юджийн Ланди да помогне на музиканта да спре наркотиците и да подобри състоянието си.

Така Уилсън се завръща към по-активна музикална дейност, но заради терапиите на доктора с психотропни вещества поведението му става все по-странно.

Ланди инсталира техника и заедно с екипа си от асистенти наблюдава Уилсън по 24 часа на ден, като се меси във всичките му дейности. Близо 15 години, с някои периоди на пауза, психиатърът се грижи за състоянието на великия музикант и експлоатира влиянието си върху него.

Стига се дотам Ланди да бъде вписан като колаборатор в първия солов албум на Уилсън от 1988 г. Брайън го вписва като свой наследник в завещанието си и посвещава мемоарите си на него.

Докторът успява и да убеди Уилсън да прекрати отношенията си с Мелинда Ледбетър, което води до тежка раздяла с голямата любов на Брайън след 3-годишна връзка.

До един момент Ланди контролира всеки аспект от живота на музиканта, докато най-сетне не е спрян от брата на Брайън – Карл, и други членове на семейство Уилсън. След 2-годишна съдебна битка Ланди губи правото си да практикува, а Уилсън оставя наркотиците настрана и се завръща към турнетата.

В същото време успява да възстанови връзката си с Мелинда и двамата се женят, което изглежда изиграва най-голяма роля за подобряването на състоянието му. Все пак Ланди също остава близък с Брайън до края на живота си.

Заедно с Мелинда, прочутият музикант осиновява пет деца, като съпругата му осигурява семеен комфорт и го свързва с правилните доктори.

„В добрите си дни съм творчески настроен, смея се много, свиря на пианото… в други дни не се чувствам креативен и не говоря с никого“, признава Брайън.

Днес той вече е на 78 години, но в интервю за Rolling Stone от 2016-а разяснява, че изобщо не си представя отново да се отдалечи от музиката.

„Няма как да се оттегля. Ако го направя, не знам какво бих правил с времето си… предпочитам да съм на път, да правя концерти, да летя със самолети“.

През 2019 г. той отложи дати от турнето си заради нови проблеми със здравето и ново влошаване на психическото състояние.

„Не е тайна, че живея с психично заболяване от много десетилетия. 

Имаше периоди, когато беше непоносимо, но благодарение на помощта на доктори и лекарства, имах възможност да изживея чудесен, пълноценен и продуктивен живот“, обобщава той, „Както и с подкрепата на семейството, приятелите и феновете, които ми помогнаха през това пътуване“.