30 години от „Черния албум“: Когато Metallica преосмисли стила си и завладя света

Познаваме го не само с вечните хитове в него, но и с репутацията му на един от най-продаваните албуми в цялата музикална история.

Но петият албум на легендите в тежката музика Metallica бележи повратна точка в развитието на групата много преди излизането си на 12 август 1991 г. Той е несъмнена индикация, че Metallica вече се интересува не просто да прави чист траш метъл и се цели в нова, много по-широка аудитория.

Албумът с името Metallica си остава познат като „Черния албум“ заради изцяло черната си обложка, на която се отличават единствено очертанията на нарисуваната змия и логото на групата. Преди броени дни се навършиха 30 години от излизането му, което е повод да си припомним как се стига до неговото създаване и защо той остава една от емблемите на незабравимото музикално десетилетие на 90-те години.

Макар че в началото не е добре приет от някои от старите фенове на Metallica, „Черния албум“ се превръща в тотален хит с баладите The Unforgiven и Nothing Else Matters, както и с по-тежки песни като Enter Sandman и Sad But True. За да го запише, бандата обединява сили с големия музикален продуцент Боб Рок с идеята да оформи по-полирано и ориентирано към мейнстрийма звучене с по-традиционни песни – с риска да разочарова част от траш фанатиците сред своите слушатели.

По онова време Metallica вече е на върха на метъл жанра благодарение на успеха на миналия си албум, …And Justice for All, и видеоклипа към хитовия сингъл One. Четиримата музиканти започват да създават рифове и мелодии за новия си проект още докато са на турне и много от бъдещите песни се оформят през лятото на 1990 г.

Някъде тогава са записани демо версии на Enter Sandman и Nothing Else Matters, а последното записано демо е това на Sad But True. Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих, Кърк Хамет и Джейсън Нюстед се чувстват добре подготвени и очакват реалните записи на „Черния албум“ да протекат гладко и с удоволствие – което се оказва далеч от истината. По време на сесиите възникват разпалени спорове с Боб Рок относно методите на запис, звученето и качеството на всички елементи от текстовете до китарните сола.

“Първото, което той ми каза е, че смята, че до момента не сме издавали албум, отговарящ на стандартите му”, разказва китаристът Кърк Хамет. „Досега никой не ни беше предизвиквал така и никой не ни беше казвал „Хайде да направите песента в тази тоналност“ или „Опитайте този ритъм на барабаните“. Нашият отговор беше „Майната ти, не ни казвай какво да правим, само направи така, че басът да звучи като при Motley Crue“.

Боб Рок обаче вече е натрупал самочувствие от работата си не само с Motley Crue, но и с групи като Aerosmith и The Cult, и няма проблем да отстоява позицията си. Той убеждава четиримата от Metallica да записват някои от песните си заедно, а не всеки да свири своя инструмент поотделно, убеждава и Джейсън Нюстед да мисли по различен начин за бас китарата в музиката им.

Убеждава ги и да свалят струните на китарите си с един тон, за да постигнат повече плътност и мощ в ниските честоти за песни като Sad But True. Хетфийлд не е особено щастлив, когато е призован да промени текста на Enter Sandman и да следва барабаниста Улрих при свиренето си, вместо той самият да го води.

“Забелязах, че Ларс свири по китарата на Джеймс, както Кийт Муун от The Who свиреше по Пийт Таунсенд”, обяснява Боб Рок. „За някои групи това е добре, но не за всички. Ларс искаше повече груув от Metallica и Back In Black на AC/DC ни беше пример за рок албум със страхотен груув. Казах му, че за да се получи това, той трябва да бъде в основата и бандата да свири по него“.

Предизвикани да променят мисленето си в редица аспекти, четиримата достигат нови музикални висоти. Осем месеца продължават записите и презаписите на „Черния албум“, а дори когато всичко е записано, в Metallica не са доволни от постигнатото звучене.

Резултатът им харесва едва след три напълно нови микса на целия албум и им струва над 1 млн. долара. Така „Черния албум“ се оказва едно от най-скъпоструващите издания в историята – но просто Metallica вече е в такъв етап, че търси единствено съвършенството и нищо по-малко.

Накрая няма съмнение, че всички усилия са си заслужавали, защото групата постига всичките си цели с „Черния албум“. В години, в които популярността на метъла намалява, по-тежките песни в албума са добре дошли за яростните метъл фенове, докато по-комерсиалните рок балади се въртят постоянно по радиата и телевизиите.

Дори гръндж вълната от началото на 90-те, която тласка рока в съвсем различна посока, не може да спре мощния устрем на Metallica. 30 години по-късно и след силните периоди на ню метъла, метълкора и други течения в жанра, „Черния албум“ остава еталон за фенове и музиканти в тежката музика. 

Безброй са слушателите, за които именно тези песни се оказват първа среща с Metallica и с рока като цяло – а някои от тях се насочват към музикална кариера и се превръщат в големи имена. „Ако не си бях взел „Черния албум“, нямаше да навляза в метъла, нямаше да започна да свиря на китара и нямаше да бъда част от Trivium”, признава например Мат Хийфи, фронтмен на популярната американска хеви метъл формация.

Днес легендарният албум на Metallica има над 30 млн. продадени копия в цял свят, продължава да се продава отлично и може да се похвали с рекорди по дълголетие в американските класации. Той си остава най-успешният албум на бандата и всички трудности около оформянето му сякаш му придават още по-голяма сила.

Трима от четиримата членове на Metallica преминават през тежки разводи, докато създават „Черния албум“ (единствено бракът на Хетфийлд оцелява), а напрежението между тях и Боб Рок до последно не може да бъде погасено – но понякога такива обстоятелства водят до велик краен резултат. Особено когато в центъра на всичко са феноменални творци и професионалисти. 

И дори някои все още да упрекват групата, че е тръгнала по пътя на комерсиалната музика, стойността на „Черния албум“ няма как да бъде поставяна под съмнение.