Славутич – комунистическият рай, построен след Чернобил
На 25 и 26 април 1986 г. Украйна (и останалият свят) преживява едно от най-тежките бедствия в човешката история, което прави част от страната необитаема за около 20 000 години. Чернобил: самото име предизвиква картини на безкрайни пожари, радиационно отравяне, жестоки смъртни случаи и население, принудено да продължи живота си с мутирала ДНК. Но при всички силно негативни последици има един феникс, който се издигна от пепелта. А именно Славутич – оживен украински град и оазис в съветски стил, построен, за да приеме оцелелите от ядрената катастрофа.
Всичко започна след провеждане на тест в ядрен реактор на площадката, за да се види дали той ще остане стабилен при ниска мощност. Тестът прави реактора нестабилен, така че работниците премахват около 200 пръта. Но когато прътите са поставени отново – всички едновременно – графитните върхове на пръчките дават химическа реакция. Пара и газ предизвикват експлозия, която разтърсва света. Най-малко 28 души са загинали при първоначалния взрив. Повече от 100 са ранени. И това е само началото.
Поради неправилна комуникация отнема близо 36 часа, за да се извърши евакуация на околността, включително на Припят. Построен през 1970 г. за настаняване на работници от централата, Припят скоро става част от близо 350 000 души, евакуирани от Съветския съюз. Междувременно около обречения реактор е построена 35-километрова зона с ограничен достъп. Някои смели работници остават да се борят с пожара – днес те са известни като „Отряд самоубийци“. Отгоре хеликоптери изхвърляха тонове пясък в огъня, но все пак той гори две седмици.
Въпреки опасността, работниците съдействат за почистването. „Те влизат там всеки ден без респиратори, а осветлението почти нямаше“, каза Лаурин Дод, гражданин на САЩ, който работи по „саркофага“ над останките на реактора. Проучване от 2006 г. на група агенции на ООН разкрива „несъвършенствата“ на зле запечатания предходен модел, построен бързо, за да покрие останалите отпадъци.
Дългогодишното информационно покритие на раковите заболявания, радиационното отравяне и други здравословни проблеми, причинени от ядрената експозиция, е добре документирано. Доклад на ООН от 2005 г. твърди, че най-голямото предизвикателство на Чернобил е ефектът, който бедствието оказва върху 600 000 души в района.
Железопътната линия, специално построена да свързва Славутич с Чернобил
Въпреки ужаса на аварията и непосредствените последици, това, което се издига от радиоактивната пепел, е едно забележително място, издълбано в девствена гора. Славутич е проектиран като идеалния съветски град, вдъхновен най-вече от други градове и държави. Например, има квартал Тбилиски, който може да се похвали с традиционни грузински кръстове на балконите на сградите. Има и квартал Еревански с архитектура, вдъхновена от розовите къщи на Армения. Междувременно други квартали имат минималистичен дизайн с дървени кабини.
Първоначално теренът на района е толкова радиоактивен, че строителите на града трябва да внесат достатъчно безопасна почва, за да я натрупат на височина почти 2 метра. Но като на магия, новият град е обявен само шест месеца след бедствието и е построен от нулата само за две години.
„В земя, пълна с безлични селища“, казва американският писател Матю Бжезински, „Славутич почти би могъл да мине за Запад“.
Славутич се гордее не само със съветския си стил, но и със своите удобства в западен стил: децата играят на истински детски площадки и посещават отлични училища. Къщите дори имат предни тревни площи. Градът е привлекателен и за млади хора. Средната възраст на гражданите е 30, а градът е смятан за най-богатия в Украйна през 90-те години.
В момента градът претърпява известен спад. Окончателното пенсиониране на Чернобил през 2000 г. кара много хора да загубят работата си. Злоупотребата с наркотици и алкохол е широко разпространена, паравоенните войски често правят учения в околните гори, а много жители просто са отчаяни. Въпреки това мястото остава идеална площадка за изследване на атомната радиация и нейните ефекти. Чернобил е само на 45 минути път с влак от Славутич.
Местните политици имат големи надежди за възобновяване на града като кметът Юрий Фомичев казва: „Ние ще бъдем градът на енергията. Не само ядрената енергия.“
Около 1200 жители от радиоактивната зона все още отказват да се преместят в Славутич. Според CNN много от оцелелите жители са възрастни жени, които са преживели години на политически вълнения, геноцид и глад. След всичко, което са преживели, те не искат да се притесняват да бягат от невидим за тях враг – особено ако това означава да отидат в градска среда, където биха имали проблеми с препитанието. Както казва една от тях на име Хана Заворотня: „Радиацията не ме плаши. Гладът ме плаши.“
