Сара Уинчестър и нейното уникално имение
Архитектурни стилове от всеки край на света – гръцки, египетски, персийски и дори японски. Всичко това и още владее Сара Уинчестър, която се прочува особено много с мистериозният си, но уникален дом. Странният избор на строене, придружено с непрекъснатата работа върху собствеността кара местните да се замислят защо. Прокълната от зли духове или може би просто запалена по архитектурата, искаща да остави своята следа на този свят? Нека се опитаме да разберем.
Сара Локууд Парди е родена през 1839 година в град Ню Хейвън, щатът Кънектикът. Тя е едно от общо седем деца на Ленърд Парди и Сара Бърнс. Израства в прогресивно и свободомислещо семейство от висшата средна класа. Баща ѝ първоначално работещ като мениджър на публична баня ще се отдаде на кариера като дърводелец. Умел бизнесмен със своите идеи печели големи пари и креативните му проекти ще зародят в Сара една любов към интериорния дизайн. В началото на гражданската война в Америка Ленърд намира успех като събира състояние от снабдяване на войниците на бойното поле с лекарска помощ.
С бащиното влияние малката госпожица Парди израства с дарба към училището, превъзхождайки съучениците си по всеки предмет. До 12 години тя вече знаела френски, латински, испански и италански. Отдава се на музиката, математиката и науката. Като допълнение на интелектуалните си способности младата дама притежава и несравнима красота, веднъж наречена “Красавицата на Ню Хейвън”. Напук на ниският си ръст и фактът, че е жена дамата ще превземе и висшето образование в Йелският университет. Времето там я учи на много различни вярвания и идеи, с които живее до краят на живота си. Там се заражда и любовта ѝ към нейн колега и скъп приятел от детството Уилям Уинчестър.
Двамата споделят много сходни преживявания – членове на една и съща социална класа, мирогледи и също фактът, че за привърженици на един и същи университет. Това, което ги различава е, че семейство Уинчестър имат сравнително по – голямо богатство от фамилия Парди. На 30 септември 1862 година се състои тяхната сватба.
Вече пораснал достатъчно Уилям трябва и да започне да помага на баща си Оливър с тяхната успешна фабрика за дрехи. Оливър предава всичко, което знае на сина си, за да е сигурен, че оставя верен човек да управлява семейният бизнес. По това време, обаче той се запалва по оръжията и е заинтересуван от възможният успех и в тази сфера. Чрез умели сделки се сдобива с вече съществуващата компания Volcanic Repeating Arms. Осъществявайки пълен контрол върху нея през 1856 година той по – късно установява централното ѝ управление в Ню Хейвън, където ще получи новото име Winchester Repeating Arms.
Оливър Уинчестър
Бизнесът с оръжия се оказва пълен успех и семейството просперира все повече и повече, отваряйки магазини по цялата страна. Техният най – популярен продукт е уинчестърската пушка, още наречена “Оръдието, което завзе Запада”. От установяването си компанията продава над 700 000 пушки. Техните верни продукти са предпочитани от легенди на Дивият Запад като Бъфало Бил, Колди и Ани Оукли. Те попадат дори и в ръцете на президента Теодор Рузвелт.
Вече станала част от семейство Уинчестър, Сара междувременно ще роди единственото си дете през 1866 година, дъщеря на име Ани. Щастието от събитието няма да продължи дълго, когато горката майка губи бебето си само след 6 седмици от рядко заболяване. С това двойката решават никога повече да не се опитват да имат деца от страха, че ще изживеят същият ужас отново. Влюбените живеят обикновен и спокоен живот, докато бащата на Уилям, Оливър не почина внезапно през 1880 година, което оставя, синът му като единствен мъжки наследник да поеме пълното управление над компанията. Смъртта, обаче има други планове и скоро Уилям ще последва баща си към отвъдното след дълга борба с туберкулозата.
Последвайки двете трагедии, последвали една друга в кратък период Сара Уинчестър ще се превърне в една от най – богатите жени в света. Всичкото богатство, което наследява от съпруга си се равнява на 550 милиона долара днес. Допълнително с това получава и право на собственост над компанията, което ѝ печели 27 хиляди долара на час.
След пълната промяна в живота си новата милионерка ще се отърси от трагедиите като се отдава на тригодишно околосветско пътешествие. Чрез посещаването си на много градове и държави тя ще се срещне очи в очи с куп архитектурни конструкции, които я вдъхновяват за пищното имение, което по – късно ще построи. Отново в Америка след дългите си пътешествия Сара се установява близо до Санфранциският залив, за да е по – близо до бизнес партньорите си, повечето от които се установяват там, заради треската за злато. Там тя закупува осемстайна вила през 1884 година с 647 декара земя. Скоро заможната жена поръчва услугите на 20 строителя, които започват дълга работа по малката къщичка. Смените им са направени по начин, по който постоянно да се осъществява някаква строителна дейност по конструкцията. С всяка изминала минута нещо се променя в дома.
Не минава много време преди къщата да се превърне в гигантско имение, което се смята, че в себе си съдържа между 5 000 и 6 000 стаи. Красиво и уникално то е направено в прекрасен викториански стил. Постоянните дълги и неспиращи ремонти карат минувачите да са питат защо някой би хвърлил милионите и времето си на вятъра за ненужни строежи. За да си обяснят странното нещо, случващо си пред очите им си сътворяват ред слухове, които до днес остават без никакви доказателства.
Според много се смята, че Сара един ден посещава известният медиум Адам Кунс, чрез който разбира, че ядосаните души на всички убити от техните оръжия си отмъщават като я проклинат. Според злите духове Уинчестър е задължена да строи вечно имението си, за да ги задоволи. В дома си строи стая за сеанси, където с помоща на дъска Ouija получава нужните инструкции за строежа. Интелигентната жена скроява клопка на демоничните сили като добавя странни детайли на къщата си – стълбища и врати, водещи към никъде, тайни скривалища. Като допълнение за плана си всяка вечер спи в различна стая.
Въпреки тези твърдения приближена на Сара твърди, че тя не е заинтересувана ни най – малко в спиртуализма. Независимо от причините за ремонтите, амбициозният ѝ проект е насилствено спрян за известно време с голямо и унищожително земетресение през 1906 година. Когато отново е безопасно майсторите да се върнат на работа се установява, че тресенето е причинило съществени структурни проблеми и пукнатини. Уплашена, че може имението ѝ да претърпи повече щети нарежда, че вместо нагоре, както се е строяло преди това, ще се разширява настрани. Изключителната постройка съдържа в себе си много различни стилове. Всяка стая изпъква в свой уникален стил, вдъхновен от пътешествията на Уинчестър.
Краят на всички проекти идва с влошеното здраве на Сара, което я поставя на легло, нуждаейки се от помоща на медицински сестри. Тя почива на 5 септември 1922 година от сърдечна недостатъчност. Всички свои вещи завещава на своята племенница с изключението на имението, което днес отваря вратите си за хиляди туристи годишно, готови да видят известната “прокълната” къща на покойницата.
