Абду Диуф – човекът, който спря ХИВ в Сенегал
Не е ясно дали Люк Монтание и Франсоаз Бар-Синуси са подозирали, че ще получат Нобелова награда, когато откриват болестта ХИВ. Тези три страшни букви поставят заболяването на най-високо ниво в еволюцията на вирусите, а от 1983-а година до този момент – лечение не е открито. В днешно време, медицината има частичен отговор за овладяването й, но без терапия, продължителността на живота може да бъде между 9 и 11 години. Сред страните с най-висок рейтинг на заболяване ще откриете имена като Кралство Есватини или Свазиленд с 27.2%, Лесото с 25% и Ботсуана с 21.9%.
Според данни на Световната Здравна организация, хората живеещи с ХИВ са 36.9 милиона, а смъртността е около 940 000 души (данните са от 2017 година). Овладяването на пандемията е непосилна задача за много страни, ако потърсите информация в мрежата, най-вероятно ще забележите, че огнището на ХИВ все още гори по цялата територия на континента Африка – всеки 25-и човек е болен. Медицината и до днес твърди, че скоростта на предаване изпраща този вирус близо до чумата. Пострадалите и все още търсят конспирация и вярват, че вирусът е пуснат нарочно, обвиняват науката за бавното откриване на лекарство или изобщо не вярват, че някой търси такова. Един бърз поглед към картата на Африка е достатъчен, за да забележите Сенегал – той не е рискова точка. Аномалията на картата не е случайност, а резултат на една от най-агресивните кампании в историята. Още през 80-те години, когато президентът Абду Диуф разбира каква цена ще плати народа му, налага драконови мерки срещу ХИВ!
Снимка:By MEDEF – _FBU0545, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6440396
Тайната на страната се крие във факта, че Сенегалското правителство е предприело възможно най-ранни мерки за предотвратяването на предстоящата катастрофа. Абду Диуф започва своята кампания в средата на 80-те години, а в началото на 90-те ще моли своите колеги – президентите на останалите африкански страни – да се включат в битката. Коментарът на г-н Уейд, бивш статистик от програмата за борба с ХИВ в Синегал е достатъчно красноречив:
„През 90-те години на миналия век, нямаше особено голяма разлика между Сенегал и Кот д’Ивоар . Днес, нивото на заразени е сравнително ниско в Сенегал, докато в Абиджан (град в Кот д’Ивоар) е основна причина за смъртността сред младите.“
Програмата за защита от ХИВ, основана през 1986-а година, до днес продължава да има стабилна стратегия, както и общност, която се стреми да помага и да запознава младите с потенциалните рискове. В останалите страни понякога липсва й форма на диалог. Правителството не просто приема за личен дълг да запази своите жители здрави, но и не смята да крие потенциалната опасност. Взетите мерки изпреварват дори появата на вируса, с което се спасяват стотици хиляди – населението на Сенегал в момента е над 11 милиона души.
Простутицията в Сенегал също получава адекватно отношение, както и правото на регистрация. На 21-годишна възраст, практикуващите най-древната професия, получават безплатен месечен преглед за всички видове заболявания, предавани по полов път, детайлно изследване на кръв е възможно през 1970-а година. През 1987-а година, страната започва да изследва и кръвта на кръводарители, за да не се зарази здрав човек. Скоростта, с която лекарите започват да разпространяват информация за потенциалния риск е нищожна в сравнение с тази, която се носи към учебните заведения.
Различни НПО-та се включват в битката и повишават сексуалната култура сред младите, но основен фокус са зоните с висока бедност. През 1986-а година, предградията на Дакар са често посещавани от големи бусове с изрисувани презервативи и разбира се – информация за върлуващото заболяване. Всеки можел да получи листовки, презервативи и да бъде насочен към клиника, ако реши да прави тест. Таргет групите на НПО-тата не пропускали никого – бездомни, проститутки, сираци. Други НПО-та подготвяли материали, които да се разпространяват на по-високо ниво, но освен това, те предлагали съдържанието си и на медии, които да го споделят.
Много скоро религиозните лидери също поели инициативата да запознават своите миряни с пандемията, тяхната роля била от изключителна важност, след като общата теория била, че Бог ще ги пощади, друга част пък отказвала да повярва в думите на правителството. Статистически погледнато, вярващите мюсюлмани били доста по-защитени, те не консумирали алкохол и много по-рядко правили случаен секс в следствие на няколко чашки повече. Медицината допуска, че съществува значителна връзка между обрязването и разпространението сред общността – имайки предвид официалната религия в страната (96% мюсюлмани), този ритуал се практикува доста често.
И до днес, в страната действат същите закони, жителите на Сенегал осъзнават много добре, че рискът не е преминал. Спартанските мерки срещу пандемията дават забележим резултат. Страдащите от ХИВ в Сенегал през 1999-а година, на възраст от 15 до 49 години е 1.77%. В Кот д’Ивоар, една от страните с най-лош рейтинг, болните там са 10%. Африканската страна Мавритания, която граничи със Сенегал и голяма част от сенегалците се заселват там, отчита 0.52%. Тези резултати стават възможни с помощта на хилядите доброволци, но и с решението на Абду Диуф. Политическата кариера на този човек започва мирно и приключва също толкова мирно, след като губи изборите през 2000-а година от своя опонент – неговото отстъпване на поста е маркирано в историята като първото без кръвопролития и насилствено отнемане на властта. Действията на този човек доказват и едно много старо и златно правило – Ной построил ковчега преди дъжда. Не е изчислено какъв процент от населението на Сенегал можеше да загине от това заболяване, но геройството на този човек със сигурност ще остане в историята на Сенегал, Африка и дори света.
