Забравената наука

Със Забравената наука на Тодор П. Тодоров поредицата Срещу времето показва втората си страна. След появата на два атрактивни български романа, сега тръгва изследователската част. Тя има задачата да поднася на читателя български или обаче преводни научни текстове, които да предизвикват интереса не само на тесните специалисти в съответната област. Забравената наука се вписва в програмните намерения по образцов начин. Тя ни въвежда в пространствата на арабската философия. Самото това е знаменателно за философията в България, такива изследвания в нея има обидно малко. Достатъчно е да се каже, че Тодор Тодоров е единственият професионален български философ, работещ в тази сфера. Книгата му няма претенции да представи изцяло историята на тази философия, но пък се вглежда в изключително симптоматични нейни прояви. Целта на вглеждането е „двуетажна“. Най-напред се пита за нейния собствен характер, за собствените ѝ мотиви, търсения и постигания. После обаче се върви по пътищата ѝ, отвели солидни фрагменти от нея в латинската традиция, за да я превърнат в неин фундаментален компонент. Тук изследването, без това написано във високо издържан езиков стил, може да се чете и като криминален текст. Той ни води по следите на заимствания, премълчавания и прикривания, фатално важни за градежа на собствената ни мисловност. Голямото предимство е, че става дума за културно-исторически факти и събития, не за фикции.

Георги Каприев

Каква всъщност е съдбата на арабската философия в мюсюлманския свят и на Запад? Тодор Тодоров предлага на читателя свой логично построен аргумент за арабската метафизика, определяйки я като „забравена наука“. Подходът му без съмнение е интересен, а и самата книга е написана доста четивно, като въпреки сложната разисквана в нея теоретична материя ясно се откроява индивидуалността на нейния автор като обещаващ български философ.

Опитвайки се да разбере „какво все пак е метафизиката в арабо-мюсюлмански контекст“, Тодор Тодоров пояснява още в началото, че насочва вниманието си към „естествената среда и особената ситуация, в която е изградена арабската метафизика“. При така заявената цел изглежда съвсем логично като основни градивни елементи на тази „особена ситуация“ да бъдат откроени философските специфики на Късната античност, своеобразният „арабски Аристотел“ с неговите неоплатонически окраски и стимулираното от исляма профетическо умонастроение. За да очертае още по-ясно параметрите на своето изследване, Тодоров предлага интересната и убедителна хипотеза, че арабската метафизика може да „се мисли в три взаимнодопълващи (а не изключващи се) модалности: хиперфизика, онтология и теология“. В един такъв ракурс структурата на книгата изглежда добре издържана, а подборът на тримата ключови арабски философи – ал-Кинди (поч. 873), ал-Фараби (поч. 950) и Ибн Сина (поч. 1037) логично онагледява проследяваните от автора особености на арабската метафизика.

Симеон Евстатиев

Тодор П. Тодоров (София, 1977) е доктор по философия и преподавател във Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специализира в Германия и през 2005 г. защитава докторска дисертация върху латинската рецепция на Авицена през XIII век. Изследванията му са в областта на историята на философията, философията на средновековието и ренесанса и арабската средновековна философия. Автор е също на сборниците с разкази „Приказки за меланхолични деца“ (2010) и „Винаги нощта“ (2012).

„Забравената наука“ е опит да се разбере по-добре начина, по който метафизиката влиза в арабския свят и значенията, които добива там. Тези особени значения, които западната наука е забравила или принципно е отказала на метафизиката, описват един колкото интелектуален, философски, толкова и специфично ислямски, културно-исторически феномен. В тези свои непознати измерения метафизиката се доближава до алхимията, астрономията, медицината, придобива мащаба на антропологичен и дори космологичен проект. Превръща се в практика на интелекта.

„Забравената наука“ изследва също особените литературни и културно-исторически обстоятелства и мистификации, около които е изградена арабската философия. Книгата проследява присъствието на философията като чужда наука в тялото на мюсюлманската култура, обособяването й около един „арабски Аристотел“, който се оказва истинската нормативна рамка и граница на тази традиция. Забравената наука е възможността метафизиката да се мисли като онази практика, в която е нацелен интелектът, според собствения си произход и природа. Възможността за една обратна еманация, която тръгва от познанието.