Хемингуей е бил агент на КГБ с псевдоним „Арго”
Бележки от ерата на Сталин и неговата разузнавателна служба открити в руските архиви казват, че агент „Арго“ (Ърнест Хемингуей ) е произволен новобранец през 1941 година.
До днес животът на Ърнест Хемингуей, един от най-четените писатели на 20-ти век, е обвит в тайни. Но някои данни показват, че Ърнест Хемингуей, в чиито книги често присъства войната, битки и социални проблеми, лично се е срещнал с оръжията и войната през живота си. Той бил „Арго“, агент, който служи на руската КГБ.
В издадена от Йелският университет книга „Шпиони: Възход и падение на КГБ в Америка” е публикувано заключението, че Ърнест Хемингуей през 40-те години на миналия век е фигурирал в списъците на КГБ за съветските агенти в САЩ. Авторите на книгата Джон Хейнсъм, Харви Клер и Александър Василиев, който сам е бивш КГБ офицер, разкриват пред света, че Хемингуей е лицето, криещо се зад кодовото име „Арго”.
Тази информация се основава на факта, че журналистът и бивш офицер от разузнаването Василиев през 90-години е имал достъп до архивите на КГБ. На неговите открития в следствие на това са базирани голяма част от разкритията в книгата. За обществеността става ясно, че носителят на Нобелова награда бил вербуван през 1941 малко преди да замине за Китай. Връзката с него е прекратена в края на 40-те след края на Втората световна война.
„Арго постоянно изразявал волята да помогне“, когато се запознал със съветски агенти в Хавана и Лондон.
Въпреки това, той не е успял да предложи „всяка политическа информация“ и никога не е бил „одобрен да работи на терен“, така че контактите с Арго били прекъснати в края на десетилетието. Мистерията е дали Хемингуей е бил шпионин, или просто искал да получи вдъхновение и материал за нова книга?
Материалът забелязан в аривите на КГБ се се припокривал с факта, че Хемигуей се опитвал да асистира на кубинците по време на Втората световна война с неговата риболовна лодка Ел Пилар, патрулирайки във водите северно от Куба в търсене на подводници, като се предполага, че е изпращал кодирани съобщения когато забележи нещо необичайно.
На 2 юли 1961 Хемигуей отнема живота си, а този негов акт е наречен от съпругата му инцидент по време на лов. Хемингуей сам слага край на живота си както баща му и няколко от най-близките му роднини. Именно заради този акт се разкрива лесно ранимата душа на един от титаните в литературата на 20 век.
Един от неговите литературни герой казва: „Светът пречупва всеки…и убива онези, които не искат да бъдат пречупени”. На 61 години той посреща смъртта с помощта на любимата си пушка.
По това време е имало много предположения за неговото самоубийство: имал рак или финансови проблеми, било нещастен случай, скарал се с Мери. Нито едно от тях не е било точно. Според негови близки приятели, той страдал от депресия и параноя в последната година от живота си.
Той бил дълбоко убеден, че е следен и подслушван от ФБР заради съмнителното му сътрудничество с с КГБ. Неговите най-близки приятели и семейството му твърдят, че през последната година от живота си той се е опитал да се самоубие няколко пъти, бил напълно зашеметен от идеята, че е следен и дори лежал в психиатрична клиника.
Десетилетия по-късно след искане на достъп до засекретена информация, ФБР публикували досието Хемингуей. В него пишело, че през 1940 г. Дж. Едгар Хувър наредил постоянно наблюдение на Хемингуей, защото им бил подозрителен още от дейностите в Куба. През следващите години, агенти изпращали доклади за него, като съвсем нормално, подслушвали и телефона му и това продължило и в клиниката Сейнт Мери. Там е бил подслушван телефона, който е бил поставен пред вратата на стаята му.
Според близките, Хемингуей е бил наясно, че е наблюдаван постоянно и този непрекъснат стрес е спомогнал за неговите психични проблеми, параноя, депресия, творческата блокада, и в крайна сметка – неговото самоубийство.
