Почти половин век Хиерон II е най-верният съюзник на Рим в Сицилия и дори в най-тежките години на войната с Ханибал снабдява римляните с жито и пари.
Съюзът рухва след смъртта му през 215 г. пр.н.е.
Престолът е наследен от петнайсетгодишния му внук Хиероним, а Ханибал, който година по-рано е разгромил легионите при Кана, праща при него двама свои довереници, братята Хипократ и Епикид.
Под тяхно влияние младият цар прекратява съюза с Рим.
След малко повече от година той пада убит от заговорници, но властта скоро минава у братята и те избиват водачите на проримската партия.
Срещу Сиракуза тръгва Марк Клавдий Марцел, когото римляните наричат свой меч, разказва Плутарх.
Апий Клавдий Пулхер атакува откъм сушата, а Марцел напада квартала Ахрадина от морето с шейсет квинквиреми.
Полибий пише, че нападателите се надяват за пет дни да изпреварят защитниците с обсадните си съоръжения и биха превзели града веднага, ако не беше един-единствен старец.
Името на стареца е Архимед и още приживе то е познато далеч отвъд Сицилия.
Според Йоан Цеца той доживява седемдесет и пет години, затова раждането му обикновено се датира около 287 г. пр.н.е.
Баща му е астрономът Фидий, а Плутарх го нарича роднина и приятел на Хиерон.
Методите, с които Архимед изчислява площи и обеми, изпреварват с близо две хилядолетия интегралното смятане на Нютон и Лайбниц.
С тях той доказва, че кълбото заема точно две трети от описания около него цилиндър.
Със закона на лоста Архимед обяснява как малка сила, приложена на правилното място, вдига огромен товар. На това знание ще се крепят и машините му.
Трактатът му "Методът" е открит през 1906 г. в библиотека в Константинопол, скрит под текста на молитвеник от XIII в.
После ръкописът изчезва и се появява отново едва през 1998 г. на търг в Ню Йорк, където е продаден за два милиона долара.
За широката публика обаче Архимед е преди всичко човекът, който тича гол по улиците.
Римският архитект Витрувий, който пише около два века след смъртта му, разказва как Хиерон си поръчва корона и подозира ювелира, че е примесил златото със сребро.
Архимед намира отговора, докато се къпе: потопеното тяло изтласква вода и така обемът на короната може да се сравни с обема на същото тегло чисто злато.
Витрувий твърди, че ученият изскача от ваната и тича гол към дома си с вика "Еврика!".
Самият Архимед, ако се вярва на Плутарх, гледа на строенето на бойни машини с пренебрежение.
Смята го за низък занаят, недостоен за учен, и не посвещава на изобретенията си нито едно съчинение.
Затова за оръжията му разказват други, и то десетилетия и векове след обсадата. С всеки следващ автор описанията на машините стават все по-невероятни.
Как Хиерон се сдобива с оръжията, разказва пак Плутарх. Архимед уверява царя, че ако има друга Земя, на която да стъпи, би помръднал тази.
За доказателство той сам придърпва с макари натоварен тримачтов кораб, изтеглен на брега с усилията на много хора.
Хиерон е впечатлен и го убеждава да построи машини за отбрана и обсада, които самият цар така и не доживява да използва. Когато римляните идват, Сиракуза отдавна е въоръжена.
Най-подробното описание на отбраната на града е дело на Полибий, който пише около седемдесет години след обсадата.
Архимед е подготвил машини за различни разстояния. С най-далекобойните поразява корабите още отдалеч, а когато те наближат, пуска в ход други, с все по-къс обсег.
На късо разстояние през бойници, широки колкото педя, стрелят лъкометци и малки "скорпиони".
Обстрелът е толкова плътен, че Марцел е принуден да придвижва флотата си нощем.
Главната си надежда римляните възлагат на самбуките: стълби, високи колкото стената, монтирани върху два свързани кораба и вдигани с въжета от върховете на мачтите.
Когато се изправи, конструкцията прилича на струнния инструмент, на който е кръстена. Но Архимед е предвидил и това.
Иззад стената се надигат греди, завъртат се над самбуките и пускат върху тях камъни, тежки до десет таланта, тоест около двеста и петдесет килограма.
Стълбите рухват и повличат хората по тях обратно към морската бездна.
Най-прочутото изобретение от обсадата е Архимедовата лапа.
Полибий я описва като греда с желязна кука на верига: куката захваща кораба за носа, изправя го на кърмата и внезапно го пуска, след което едни съдове се преобръщат, а повечето потъват, наводнени.
Според Плутарх някои кораби машината завърта във въздуха и с трясък разбива в крайбрежните скали.
Клещите с механични челюсти се появяват едва при по-късните художници, които рисуват "желязната ръка" от изворите като истинска ръка с пръсти.
През 2005 г. екип инженери построява свой вариант за поредицата на Discovery "Superweapons of the Ancient World" и стига до извода, че такова устройство е могло да действа.
Плутарх, който пише около три века след обсадата, разказва как страхът постепенно обзема легионите.
Архимед е разположил повечето машини точно зад стената и римляните не виждат кой ги убива.
Камъни и стрели се изсипват върху тях отникъде и, по думите на Плутарх, войниците сякаш са вдигнали оръжие срещу самите богове.
Страхът стига дотам, че щом над стената се покаже въже или греда, легионерите се обръщат и бягат с вика: "Ето го, Архимед пак насочва машина срещу нас!"
Марцел понася неуспеха с чувство за хумор.
Полибий предава как военачалникът се шегува, че Архимед гребе с корабите му морска вода като с черпаци за чашите си с вино, а неговата самбука е изпъдена позорно от пира.
При Плутарх пълководецът нарича противника си "геометричен Бриарей", по името на сторъкия великан от митовете.
Най-смайващото оръжие на Архимед се появява накрая, и то в далеч по-късни текстове. Полибий, Ливий и Плутарх не споменават огледала.
Лукиан от Самосата, сатирик от II в., пише само, че Архимед унищожава вражеските кораби с огън, без да казва как.
Четири века по-късно Антемий от Тралес, един от архитектите на "Света София", се опитва да докаже, че това е постижимо с огледала.
Подробности за самото устройство се появяват едва при византийските автори Йоан Зонара и Йоан Цеца през XII в., близо четиринайсет века след събитията.
Цеца описва шестоъгълно огледало, обградено от по-малки, което събира слънчевите лъчи в една точка и подпалва римските кораби.
Повече от половин век изследователи търсят начин да повторят чудото, без да стигнат до общо заключение.
Гръцкият учен Йоанис Сакас заявява през 1973 г. след опит с огледала, че Архимед е могъл да подпали римските кораби.
Предаването MythBusters обявява идеята за неправдоподобна през 2004 г., но година по-късно студенти от Масачузетския технологичен институт запалват със сто двайсет и седем огледала дървен макет, отдалечен на трийсет метра, след около десет минути на пряко слънце.
Самите те признават, че опитът им показва какво е технически възможно, но не и какво е станало при обсадата.
За успех са нужни безоблачно небе и неподвижна цел, а понеже Сиракуза гледа на изток към морето, нападението би трябвало да се е случило сутринта.
Една стрела с горящи кълчища на върха върши същата работа с далеч по-малко усилия.
Вместо с щурм римляните решават да вземат града с глад и цели осем месеца не опитват нова атака.
През 212 г. пр.н.е. дезертьор съобщава, че от три дни Сиракуза чества празника на Артемида и понеже хлябът не стига, а вино има в изобилие, защитниците пият много.
Марцел вече е преброил редовете камъни в една от кулите и знае колко висока е стената в най-ниското ѝ място.
През нощта хората му се изкачват по стълби, заварват стражите пияни или заспали и отварят портата при Хексапила.
Градът е плячкосан, но Марцел забранява на войниците да посягат на свободните граждани.
В суматохата загива и Архимед. Плутарх предава три версии за смъртта му.
В най-известната ученият отказва да тръгне с легионера, дошъл да го отведе при Марцел, докато не довърши доказателството си, и разгневеният римлянин го посича.
Според по-късната легенда последните му думи към войника са "Не пипай кръговете ми" - Архимед чертае геометричните си фигури в праха.
Пълководецът скърби за учения и оказва почит на семейството му.
Архимед моли близките си, пише Плутарх, да поставят върху гроба му цилиндър с вписано в него кълбо, образа на теоремата, с която се гордее най-много.
Сто трийсет и седем години по-късно, през 75 г. пр.н.е., квесторът Марк Тулий Цицерон търси гроба му в Сиракуза, а местните твърдят, че такъв гроб няма.
Цицерон го открива обрасъл в тръни край Агригентската порта и го разпознава именно по тази фигура.
От машините, които задържат Рим пред стените на Сиракуза, не остава нищо и днес те съществуват само в описанията на други автори и в телевизионни опити.
