Религията съпътства човечеството от най-дълбока древност — тя дава опора и надежда в моменти, когато хората най-силно се нуждаят от тях. През вековете вярата се сдобива и с институционална мощ: в Западна Европа църквата се издига до сила, способна да съперничи на крале и империи.
Тъкмо това могъщество отваря вратата към някои от най-мрачните страници на християнската цивилизация. Ражда се инквизицията — трибунал, замислен да брани чистотата на учението, но превърнал се в оръдие на страха.
Най-печална слава сред всичките ѝ разклонения си спечелва испанската. Неин архитект е Томас де Торквемада — първият "велик инквизитор". Днес самото му име звучи като синоним на религиозна нетърпимост и безмилостен фанатизъм.
Томас де Торквемада е роден на 14 октомври 1420 година във Валядолид. Племенник е на Хуан де Торквемада — влиятелен доминикански кардинал и теолог. Още като младеж постъпва в доминиканския манастир "Сан Пабло", а през 1452 става приор на обителта "Санта Крус" в Сеговия — длъжност, която заема цели двадесет и две години.
В Сеговия се запознава с младата принцеса Изабела, бъдещата Изабела I, и става неин изповедник. По-късно печели доверието и на съпруга ѝ, крал Фернандо Арагонски.
Самата инквизиция не е испанско изобретение. Началото поставя папа Луций III с булата Ad abolendam, издадена през 1184 година във Верона срещу катарите (наричани още албигойци), валденсите и други еретични движения. Папа Григорий IX създава постоянни трибунали със специално назначени съдии през 1231, а в кралство Арагон доминикански инквизитори действат още през XIII век, от времето на Хайме I.
Испанската инквизиция се ражда два века и половина по-късно — и с друга мишена. След масовите покръствания в края на XIV век короната гледа с подозрение на конверсите — приелите християнството евреи, мюсюлмани и техните потомци, заподозрени, че тайно пазят старата си вяра.
Фернандо и Изабела се обръщат към папа Сикст IV, който с булата Exigit sinceras devotionis affectus от 1 ноември 1478 година учредява Трибунала на Свещената служба на инквизицията. Документът дава на владетелите правото сами да избират инквизиторите, а Рим официално утвърждава предложените кандидати.
Срещу протестантските идеи институцията се обръща едва към средата на XVI век — десетилетия след първоначалното си създаване.
Макар и замислена като църковен орган, тя от самото начало служи и на монархията: великият инквизитор се назначава от короната, а властта му обхваща всички владения на Испанската империя.
През август 1483 година Томас де Торквемада е назначен за велик инквизитор на Кастилия и Леон, а на 17 октомври правомощията му са разширени върху Арагон, Каталония, Валенсия и Майорка. Той подчинява вече действащия трибунал в Севиля и бързо открива нови — в Хаен, Кордоба, Сюдад Реал и Сарагоса.
През 1484 година издава двадесет и осем разпоредби, служещи за ръководство на инквизиторите. Компетентността им вече обхваща не само ерес и вероотстъпничество, но и магьосничество, содомия, многоженство, богохулство и лихварство, а изтезанията са изрично разрешени като средство за изтръгване на признания от обвинените.
Според хрониста Ернандо дел Пулгар, съвременник на събитията, при управлението на Торквемада на кладата загиват около 2000 души — цифра, която днешната историография приема за достоверна.
Непримиримата му враждебност вероятно повлиява и на решението на Фернандо и Изабела да изгонят всички евреи, отказали да приемат християнството. Торквемада е убеден, че присъствието на юдеи, мюсюлмани и конверси застрашава религиозния и обществения ред в кралството.
Съгласно декрета от Алхамбра, подписан на 31 март 1492 година, около 40 000 евреи напускат Испания — по съвременната оценка на историка Хенри Кеймън; по-старата литература сочи до 200 000 души. Позволено им е да вземат със себе си единствено личните си вещи.
Рим следи случващото се с нарастващо безпокойство. Папата многократно призовава пред себе си представители на трибунала, разтревожен от потока молби за помилване и от свидетелствата за жестокости. Въпреки натиска Торквемада запазва титлата си до края на живота си, но реалната му власт постепенно отслабва.
През юни 1494 година папа Александър VI назначава четирима помощник-инквизитори, които имат задачата да ограничат действията на Торквемада. Официалната причина са влошеното му здраве и напредналата му възраст, но многобройните оплаквания срещу него също изиграват своята роля.
Без да губи вяра в мисията си, още същата година той се оттегля в манастира "Свети Тома Аквински" в Авила. Води скромен монашески живот и напуска обителта само за да изповядва кралското семейство.
През 1498 година свиква последното си събрание, на което формулира нови правила за работата на трибуналите — те целят да ограничат административните злоупотреби, станали обществено достояние и повод за нови разногласия с Рим.
Томас де Торквемада издъхва на 16 септември 1498 година, след около петнайсет години начело на испанската инквизиция. Погребан е в манастира в Авила. През 1832 година гробът му е разграбен — смята се, че костите му са откраднати и ритуално изгорени на клада.
Институцията го надживява с повече от три века. По архивните изчисления на историците Густав Хенингсен и Хайме Контрерас за целия период на съществуването си тя преследва около 150 000 души, а между 3000 и 5000 от тях са екзекутирани.
През 1559 година великият инквизитор Фернандо де Валдес съставя испанския индекс на забранените книги — само месеци след римския Index Librorum Prohibitorum на папа Павел IV. Целта е да спре разпространението на еретични идеи; в списъка попадат хиляди творби, а самата практика е отменена едва през 1966, при папа Павел VI.
Краят идва на 15 юли 1834 година, когато регентката Мария Кристина де Бурбон закрива испанската инквизиция с кралски указ — две години след като нечия ръка вече е поругала гроба на първия ѝ велик инквизитор.
