През XVII и XVIII век са създадени тринадесет английски колонии в Северна Америка. С течение на времето обаче отношенията между колонистите и британската корона се влошават. Напрежението ескалира и във война, която води до създаването на нова независима държава - Съединените американски щати. Един елемент, част от това противопоставяне, е Бостънското чаено парти.
Най-кратко казано Бостънското чаено парти (16 декември 1773 г.) представлява инцидент, при който от кораби в пристанището на едноименния град са изхвърлени стотици сандъци с чай, собственост на Британската Източноиндийска компания. Акцията е знак на протест срещу данъка върху чая. Съпротивата е инициирана от "Синовете на свободата", тайна патриотична организация на тринадесетте колонии.
През XVII век европейците развиват апетит към чая. Само в Англия всеки пие приблизително 300 чаши чай годишно. Сформират се конкурентни компании за внос на продукта от Китай. През 1698 г. английският парламент предоставя на Източноиндийската компания монопол върху вноса на чай. Продуктът става популярен и в британските колонии в Северна Америка. Парламентът се опитва да елиминира чуждестранната конкуренция, като приема закон, изискващ колонистите да внасят чай само и единствено от Великобритания.
През 1767 г. английският парламент приема Законите на Тауншенд, налагащи мита върху различни продукти, внасяни в британските колонии. Чаят е една от стоките, обложени с данък. Това предизвика вълна от недоволство в колониите. В крайна сметка част от данъците са отменени, но не и налога върху чая.
Търговците от Бостън заобиколят закона, като продължават да получават чай, внесен контрабандно от холандски търговци. През 1773 г. Парламентът приема Закон за чая, предназначен да помогне на финансово затруднената Източноиндийска компания, като ѝ предостави монопол върху целия чай, изнасян за колониите, освобождаване от данък върху износа и възстановяване на мита, дължими върху определени излишни количества чай, които тя притежава.
Чаят, изпратен до колониите, се превозва само с кораби на Източноиндийската компания и се продава само чрез нейните собствени агенти, заобикаляйки независимите колониални превозвачи и търговци. По този начин компанията продава чая на по-ниска от обичайната цена както в Америка, така и във Великобритания. Възприятието за монопол тласка консервативните колониални търговци към съюз с радикали, водени от Самюъл Адамс и неговите "Синове на свободата".
През септември и октомври 1773 г. седем кораба, превозващи чай на Източноиндийската компания, са изпратени до колониите. Четири от тях са предназначени за Бостън, а по един за Ню Йорк, Филаделфия и Чарлстън. Плавателните съдове превозват около 2000 сандъка с чай.
В градове като Ню Йорк, Филаделфия и Чарлстън агентите за чай подават оставки или отменят поръчки, а търговците отказват пратки. Във всяка колония с изключение на Масачузетс, протестиращите успяват да принудят получателите на чай да подадат оставка или да върнат чая в Англия. В Бостън обаче кралският губернатор Томас Хътчинсън решава да спази закона и настоява, че на трите пристигащи кораба, "Дартмут", "Елинор" и "Бийвър", трябва да бъде позволено да депозират товарите си. В нощта на 16 декември 1773 г. група от около 60 мъже, облечени като индианци, се качват на борда на трите плавателни съда и изхвърлят сандъците с чай. Те хвърлят в морето общо 342 сандъка. Унищожен е чай на стойност 18 000 паунда (еквивалент на близо 3 милиона щатски долара днес).
Спорно е дали Самюъл Адамс, един от бащите основатели на САЩ, е участвал в планирането на Бостънското чаено парти. Той обаче работи активно за популяризирането на това дело и неговата защита. Новината за Бостънското чаено парти бързо се разпространи в останалите колонии. На 17 декември Пол Ривиър носи новината за Чаеното парти до Ню Йорк като експресен куриер. "Бостън Газет" пък пише, че патриотите в Ню Йорк "силно възхваляват бостънците за това, което индианците са направили". Събитието вдъхновява редица колонисти да извършат подобни действия.
Британската корона реагира остро. Парламентът в Лондон приема серия от наказателни мерки, известни в колониите като "Недопустимите закони", включително Закона за пристанището на Бостън, който прекратява морската търговия на града в очакване на плащане за унищожения чай. Лондон настоява жителите на Бостън да платят компенсация на Източноиндийската компания за унищожения чай. Това обаче така и не се случва. Усилията на британското правителство да накаже само Масачузетс служат само за обединяването на колониите и подтикването им към това да започнат война срещу Великобритания.
Джон Адамс и други американски патриоти считат пиенето на чай за непатриотично след Бостънското чаено парти. Консумацията на чай намалява по време и след Революцията. Това води до преминаване към кафето като предпочитана топла напитка.
Бостънското чаено парти поставя началото на серия от свързани събития, довели до кървав бунт и Декларацията за независимостта. Това води до раждането на нова нация, която може свободно да пие чай или други напитки, без да се притеснява, че някой ще й налага данъци за това.
Според мнозина историци понятието "Бостънско чаено парти" се появява чак през 30-те години на XIX век. Събитието е било първоначално известно като "Унищожението на чая". Ироничното име улавя комбинацията от местността (Бостън), използваната стока (чай) и естеството на събитието (политическо "парти" или събиране, като форма на протест).
САЩ отдават почит на Бостънското чаено парти. Открит е тематичен музей в Бостън. В него са представени възстановки, документален филм и редица експонати. Музеят разполага с две реплики на кораби от периода, "Елинор" и "Бийвър". Освен това музеят притежава един от двата известни сандъка за чай от оригиналното събитие.
Влиянието на Бостънското чаено парти излиза от пределите на северноамериканските колонии. То е споменавано в редица политически протести. Когато Махатма Ганди ръководи масово изгаряне на индийски регистрационни карти в Южна Африка през 1908 г., британски вестник сравнява събитието с Бостънското чаено парти. При срещата на Ганди с вицекраля на Индия през 1930 г. след индийската протестна кампания срещу солта, Ганди взима малко безмитна сол от шала си посочва, че солта напомня за известното Бостънско чаено парти.
През 1973 г., по случай 200-годишнината на Чаеното парти, масов митинг във Фанюил Хол призова за импийчмънт на президента Ричард Никсън заради петролната криза. Демонстрантите се качват на реплика на кораб в пристанището на Бостън, бесят чучелото на Никсън и изхвърлят няколко празни варела от петрол в пристанището.
