Енигматичният фронтмен Питър Стийл е признавал, че не поставя бандата си Type O Negative в графата "готически метъл".
Но независимо дали той е съгласен или не, именно това е готик метъл групата, по която се равняват всички останали в този стил.
А техният четвърти албум October Rust е върховният пример за тяхното мрачно величие - албум, който съчетава суровата мощ на Black Sabbath с мрака на The Sisters Of Mercy и атмосферичния размах на Pink Floyd. И цялото това съчетание е пропито с уникалната смесица от черен хумор и обречен романтизъм на самия Питър Стийл.
Type O Negative са лидери в своя стил доста преди October Rust да се появи на бял свят през 1996 г. Съставът произлиза от нюйоркската метъл сцена от края на 80-те години и през първите си три албума усъвършенства съчетанието между метъл звучене и готик стилистика.
Като вокалист, басист и основен композитор, Питър е човекът, който привнася готическия елемент, но си проличава и любовта му към поп музиката - затова в Type O Negative не липсват хитови и мелодични мотиви.
А осанката на вокалиста, с неговите над два метра ръст и студена красота тип Граф Дракула, придава тъкмо визията, от която групата се нуждае.
Третият албум Bloody Kisses надминава всякакви предварителни очаквания и надхвърля милион продажби, изстрелян от поглъщащо мрачните сингли Black No.1 (Little Miss Scare-All) и Christian Woman.
Но парадоксално или не, по онова време песимизмът в групата продължава да надделява и очакванията им за следващия албум не са големи.
"Всички се отнасяхме много цинично и настроението винаги беше ужасно", разказва барабанистът Джони Кели. "Нямаше значение, че сме направили албум със златен статус. Отношението ни беше в стил "Тъкмо ни приключи турнето и трябва да се върнем към другите си професии, така че нищо не се е променило".
Но всъщност нещата са се променили, тъй като Bloody Kisses е най-успешното издание до онзи момент за тяхната звукозаписна компания Roadrunner. И от лейбъла вярват, че Type O Negative могат да вървят още нагоре и да сътворят още по-успешен албум.
В началото самите музиканти не са убедени, че това е възможно, но увереността се покачва, когато Питър Стийл започва да споделя с останалите идеите си за нови песни.
Първата песен, която фронтменът предлага, се нарича Love You To Death и тя е поставена на първо място в албума.
Метъл корените на групата си личат все по-малко и звученето става доста по-кадифено, а Стийл се отказва от хардкор крясъците за сметка на басово вампирско пеене, което окончателно се превръща в запазената му марка.
Така Type O Negative стават далеч по-комерсиални, но и по-специфични и разпознаваеми.
October Rust е колекция от песни, пълни с меланхоличен и на места зловещ романтизъм, а този поглед към любовта и чувствеността печели на бандата многобройни нови фенове.
Любопитно е, че те решават да не наемат професионално студио за записите, а използват домашното студио на кийбордиста Джош Силвър.
За първи сингъл Roadrunner избира My Girlfriend's Girlfriend, тъй като преценява, че песента има най-голям потенциал да стане популярна, особено след като е избрана и обложката на Стийл с две жени в леглото. Но комерсиалните резултати не са толкова силни, колкото на лейбъла му се иска.
October Rust е издаден през август 1996-а, докато Type O Negative са на съвместно турне с Ози Озбърн и Sepultura.
Албумът получава високи оценки от музикалните критици, но не регистрира толкова добри резултати на пазара, колкото предшественика си Bloody Kisses.
Важното е обаче, че с годините репутацията на October Rust се подобрява непрестанно и днес повечето фенове на Type O Negative ще ви кажат, че именно това е върхът в кариерата на състава.
Оттам нататък Питър Стийл и останалите издават още три албума, но никой от тях не е толкова добър.
"Никога не сме имали някакви цели", скромно отбелязва Джони Кели. "Единствено искахме да можем да си плащаме наемите и October Rust означаваше, че ще можем да го правим още няколко години".
За съжаление, Питър Стийл си отива твърде рано от този свят - през 2010-а, когато е на 48 години.
В интервю, което дава преди смъртта си, обаятелният фронтмен признава, че заради дългогодишната си зависимост от алкохол и кокаин е развил проблеми с някои от органите си.
Причината за смъртта му е сепсис и е неизбежно случилото се да сложи край и на групата.
Останалите от Type O Negative взимат логичното решение, че не могат да продължат с друг фронтмен и поставят точката. Така бандата завършва трагично рано, но дори когато спира да развива дейност, продължава да бъде оценявана като култово явление в тежката музика.
Разбира се, не липсват и други големи групи с подобна насоченост, включително пионери в жанра като Paradise Lost, Anathema и My Dying Bride.
Но с чара и почерка на Стийл, Type O Negative притежават нещо, което никой друг няма.
И все още често ще срещнете името им в различни класации за най-емблематични банди в цялата вселена на метъла.
