Съществуват музикални албуми, които толкова са изпреварили времето си, че в момента на излизането си не получават заслуженото признание.
Ако се върнем точно 50 години назад, ще видим един от най-прочутите примери за албум, който се оказва комерсиален провал, но по-късно се превръща във всепризната класика.
Дебютното издание на американската група Ramones разочарова откъм продажби, но популяризира пънк музиката и субкултурата около нея в Щатите и извън тях, за да стане вечен еталон в жанра.
Албумът, наречен Ramones на името на групата, променя музикалната история.
Критиката го засипва с хвалебствия, а на следващата година пънк рокът избухва в глобален план. С него Ramones вдъхновяват поколения музиканти и от тяхното влияние се зараждат и други жанрове, като гръндж рока от 90-те години.
Защо дебютният албум на Ramones е толкова оригинален и значим
Предпоставките за възникването на пънк музиката са налице благодарение на групи като The Stooges. Но през 1976 г. стилът още не е навлязъл в мейнстрийма и дори не се е оформил съвсем официално.
Ramones са сред първите формации, които започват да издават пънк и не се радват нито на добри продажби, нито на пробив в класациите.
Техният подход към сглобяването на песните стои странно на фона на комерсиалните тенденции в средата на 70-те.
Музикантите от Ramones нямат роднинска връзка, макар че и четиримата приемат псевдоними с фамилията Рамоун. Обединява ги любовта към рокендрола от 60-те години и към зареждащата и безгрижна музика.
Тяхната самобитност и отказът да се съобразяват с актуални тенденции превръщат 29-минутния им дебютен албум в поразително явление.
Албумът Ramones е точно обратното на това, към което повечето рок групи се стремят през 1976 г. И докато Boston, Rush и Queen развиват грандиозно и мащабно звучене, Ramones свеждат музиката до базовите елементи — китара, барабани, бас и вокал.
Песните на пънкарите са кратки, простички и подчертано енергични, а тъй като Ramones са ограничени в инструменталните си възможности, те не усложняват излишно музиката и я оголват до най-въздействащите ѝ съставки.
С няколко акорда и със запомнящите се мотиви, изградени върху тях, Ramones извеждат до съвършенство формулата на пънка, а безброй техни подражатели през годините мечтаят да постигнат тяхното сурово въздействие.
Разбира се, стилът им не възниква от нищото — те са дълбоко повлияни от гаражния рок на своите идоли от 60-те години и надграждат върху него.
По-малко от две години след като групата се събира за първи път, тя вече влиза в студио и записва песните от албума.
Повечето композиции в този период са дело на басиста Дий Дий Рамоун, но всъщност и четиримата членове на групата участват в писането на текстовете.
И за разлика от толкова много други артисти от онази ера, Ramones не се изживяват като звезди и когато пеят какво е да си аутсайдер, го правят от сърце. Нищо чудно, че в следващите десетилетия толкова много тийнейджъри се припознават в музиката, която им говори за усещането да се различаваш от околните.
Точно това е сърцевината на пънка — той може да звучи сурово, недодялано и незряло, но представлява нещо свежо и както се оказва, изключително устойчиво през годините.
Ramones популяризират жанра, но не постигат комерсиален успех и първият им албум не стига по-нагоре от 111-о място в американските класации. Първоначалните му продажби също са скромни, но колкото повече години минават, толкова по-високо оценени се оказват музикантите.
И днес Ramones не просто са легенди — класациите за най-велики и влиятелни групи в историята редовно ги нареждат в челото.
До 2014 г. и четиримата оригинални членове на състава си отиват от този свят, но приживе получават подобаваща оценка за създаденото от тях. И освен че са включени в Залата на славата на рокендрола, получават и награда "Грами" за цялостен принос към музиката.
