1/3 от българите не знаят, че има безплатни профилактични годишни прегледи

Една трета от всички български граждани не знаят, че има безплатни медицински профилактични годишни прегледи. Народната медицина остава популярна сред българите.

Това са само част от резултатите от национално представително проучване на изследователски център „Тренд“, направено по поръчка на вестник „24 часа“. Изследването е реализирано в периода между 10 и 16 март 2017 г. сред 1004 пълнолетни български граждани. Проучването е проведено „лице в лице“ и е представително за пълнолетното население на страната.

93% от всички български граждани са здравноосигурени, а 7% не са.

Обърнато в абсолютни стойности това прави около 380 хиляди души, живеещи на територията на страната, които нямат здравна осигуровка. В разбивките по етническа принадлежност личи, че половината от ромите не са здравноосигурени, докато процентът сред българските турци е почти 90%.

96% от респондентите знаят кой е личният им лекар, а малко над 200 хиляди души (или 4%) са тези които не знаят.

Близо 90% от тези, които знаят, декларират, че са доволни от услугите му. Още един акцент се откроява в данните, а именно, че на фона на всички критики към системата на здравеопазване в България, българинът като цяло е доволен от работата на личния си лекар.

Една трета от всички анкетирани не ходят на профилактични годишни прегледи, докато над половината ги правят. Малко над една десета пък не знаят, че има безплатни годишни профилактични прегледи. Тук отново прави впечатление, че сред ромската общност малко над една четвърт не са запознати с това, че имат право на такъв тип прегледи. С повишаване на възрастта нарастват дяловете на посещаващите профилактични прегледи. Данните сочат, че нивата на превенция сред младите хора са доста занижени.

Три четвърти от българските граждани пък не са давали пари нерегламентирано за здравна услуга, докато малко над една пета са го правили.

75% от респондентите пък посещават лекар и зъболекар само когато имат болки. Не се отчита осезаема разлика във възрастово отношение при тези въпроси.

40% от българските граждани предпочитат да се лекуват чрез народна медицина, като процентът се увеличава пропорционално на нарастването на възрастта.

Само една четвърт от най-младите прибягват до методите на народното лечение, докато близо половината от хората над 60 години се лекуват чрез народна медицина. Видима е разликата и в типа населено място, като малко над една четвърт от столичани предпочитат народната медицина, докато в селата са почти половината. Жените са по-склонни да прибягват до народна медицина, отколкото мъжете.

30% от запитаните пък предпочитат да се лекуват чрез алтернативна медицина, докато за 59% това не се отнася.

Над половината от хората ходят при лекар-специалист само след препоръка на познат, роднина или приятел, докато малко над една трета посещават лекар без препоръка. Младите са по-склонни да се доверяват на лекар без препоръка.

Обществото е поляризирано относно заплащането на лекарския труд, като 45% от българските граждани са на мнение, че той е добре заплатен, а 39% са на обратното мнение.

Данните са от национално представително проучване, реализирано от изследователски център „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“. Графиките може да се видят на сайта www.rctrend.bg