Златното съкровище на Дракона
Западът все още притежава най-големите златни резерви. Бъдещата съдба на благородния метал обаче ще се решава на друго място – в Китай, твърди Франк Зирен от Дойче веле.
Златото е най-сигурният пристан по време на криза. Когато икономиката забуксува, цената на златото се покачва. Само за 3 години в условията на криза инвестициите в злато донесоха тройни печалби. И не е необходимо човек да чете дебели книги – всеки знае, че колкото повече икономиката куца, толкова по-ярко блести благородният метал.
Със съвземането на западните икономики цената на златото започна отново спада. И в това няма нищо изненадващо, според експертите. През последните години много хора инвестираха в злато, защото се страхуваха от инфлация. Тя бе неизбежна след като емисионните банки по света, и най-вече американската Централна банка, наводниха пазарите с пари, за да стабилизират икономиката. И когато тя си пое дъх, печатниците за пари намалиха оборотите. Така само за шест месеца цената на златото падна с една трета. Подобно нещо не се бе случвало толкова бързо през последните 30 години. Въпросът е обаче колко дълго ще важи това правило? Тези, които днес залагат на понижаване на цената на златото, гледат едностранно на въпроса и пропускат един важен играч – Китай.
Златният пазар Китай
В момента никъде другаде по света търсенето и изкупуването на злато не е така голямо, както в Китай. През 2012 година Поднебесната империя е закупила 830 тона злато, а през 2013 – още хиляда тона. По този начин една трета от изтъргуваното годишно злато в световен мащаб е попаднала в Китай. За първи път китайският „дракон“ измести от първото място златния „тигър“ на индийския субконтинент като най-голям вносител на злато. При това индийците се луди по златото – по традиция златните бижута са основна част от зестрата на индийските жени, а с нарастващото благосъстояние на индийците расте и търсенето на злато. Подобно развитие се наблюдава в Китай и в цяла Азия. Но в значително по-големи мащаби.
Икономиката на Китай е около четири пъти по-силна от индийската. С настъпването на китайската Нова година в края на януари започва и сезонът на бижутата. Който печели добре, купува още една златна верижка след като преди това си е напълнил хола с дизайнерски мебели, а пред вратата го очаква автомобил Made in Germany.
Всички искат злато
Не само богатите китайци, а и правителството залага все повече на благородния метал. Пекин трябва някъде да вложи огромните си валутни резерви. Китай ще продължи масирано да изкупува злато, а заедно с това да държи висока цената на благородния метал. Китай действаше по същия начин и преди години, когато светът се задъхваше от икономическата криза.
Навремето цените на индустриалните суровини като мед и алуминий паднаха главоломно и никой не купуваше. С едно единствено изключение – Китай. Тогава китайците следваха простото правило: купувай, докато цените се изгодни! Ефектът от това беше огромен – търсенето се повиши, а с него и цените. Сега западните финансови експерти могат да останат неприятно изненадани, ако продължават да залагат на това, че цената на златото ще остане ниска след като западните икономики тръгват нагоре. Китайският пазар е достатъчно голям и динамичен, а ако манията за купуване на злато продължи както досега, цената му неминуемо ще се покачва. Със своя нетрадиционен подход в областта на политикономиката китайците много често са се оказвали по-успешни от теориите, на които се кланя целият западен финансов свят.
