Завинаги мъж

Днес е особен ден. Не защото можем най-после да се разхождаме без връхна дреха навън, не защото се обсъжда въвеждането на нов данък за такситата и не защото правителството одобри купуването на нов тип изтребители. Всичко това е бит.

Но днес един много голям човек навършва 70 години. Да видим дали ще познаете кой. Tой е вписван три пъти в Залата на славата на рокендрола. Не? Удостоен е със званието Офицер на Ордена на Британската империя от кралица Елизабет II. Все още не се сещате? Добре, последен коз „for dummies“: негови са песните: Tears in Heaven, Layla и Forever man.

Вероятно вече сте се сетили, че става дума за големия Ерик Клептън. Нека започнем с малко история:

Ерик Клептън се ражда на 30 март 1945г. в Рипли, графство Съри, Англия. По това време майка му е на 16 години, а баща му е 25-годишен канадски войник. Та ако някой смята, че ранното майчинство е причина за появата на глупави или неталантливи деца, може да спре сега. Още преди раждането на сина му, бащата на Ерик е изпратен на фронта, след което се връща в Монреал. Ерик израства в дома на баба си (Роуз Клептън) и нейния втори съпруг (Джак Клеп), които дълго време счита за свои истински родители, а Патриша, своята майка – за по-голямата си сестра. По-късно майка му се омъжва за друг канадски войник и напуска страната, оставяйки Ерик при неговите баба и дядо.

Клептън започва да свири на китара от ранна възраст и за кратко учи в Колежа за изкуства в Кингстън. През 1958г. рокендрол вълната се разпростира в целия свят. Клептън се интересува повече от корените на тази музика и започва да изследва творчеството на родоначалниците й.

След като свири в две по-незначителни групи, през октомври 1963 година, Ерик Клептън се присъединява към блус рок групата Yardbirds. Там впечатляващата му техника на свирене, силно повлияна от блуса, скоро започва да привлича вниманието на критика и публика. По време на 18-месечния си престой в групата, Клептън записва и първите си албуми Five Live Yardbirds и Sonny Boy Williamson and The Yardbirds. През този период той получава и прословутия си прякор Slowhand („Бавната ръка“), който се ражда от неговия навик по време на концерт да сменя скъсана струна на китарата си под съпровода на бавните ръкопляскания на групата и публиката. През 1965 година Клептън напуска Ярдбърдс, когато групата започва да се отдалечава от блуса и да се ориентира към по-комерсиално звучене.

Същата година той се присъединява към Джон Мейол и Bluesbreakers като китарните му сола се превръщат в основна атракция на концертите на групата и привличат фанатични почитатели. По улиците на Лондон се появяват графити с надпис „Клептън е Бог“.

След Блусбрейкърс, Клептън сформира групата Cream. От това време датира и близкото приятелство на Клептън с Джордж Харисън. Резултат от съвместната им дейност е съавторската песен Badge и участието на Клептън в песента на Харисън While My Guitar Gently Weeps от албума The Beatles (1968) на Бийтълс. Това приятелство по-късно е подложено на сериозно изпитание, когато Клептън се влюбва в съпругата на Харисън – Пати Бойд. На нея Ерик посвещава две от най-известните си песни Layla и Wonderful Tonight.

В 1969 година Клептън и Джинджър Бейкър сформират групата Blind Fate. В нея Клептън се изявява като способен вокалист в първия си солов албум. Скоро след това той образува групата Derek and the Dominos с Клептън като соло-китарист, вокалист и композитор. Името Derek and the Dominos, произлиза от допусната грешка при представянето на групата при първото им появяване на живо и грешно произнасяне на първоначалното избрано име Eric and the dynamos.

По време на записите, музикантите са потресени от новината за неочакваната смърт на Джими Хендрикс. В негова чест те записват една изключителна версия на Little Wing, която включват в албума. Една година по-късно, в навечерието на първото им американско турне, Дуейн Олмън загива при мотоциклетна катастрофа.

Натрупаното напрежение, както и любовните разочарования от несподелената любов с Пати Бойд, тласват Клептън към зависимост от хероина. За близо три години той напълно се изолира от света, като стига дотам, че започва да разпродава китарите си, за да се снабдява с наркотик.

За да му помогне да излезе от трудното положение, приятелят му Пит Тауншънд от Who организира през 1973 година два концерта в лондонския Rainbow Theatre. Тези концерти са повратна точка в кариерата на Клептън. Той успява да преодолее зависимостта си от хероина и се появява отново на музикалната сцена с нов стил и силно присъствие като вокалист и композитор.

През 1974 година Ерик издава албума 461 Ocean Boulevard, в който набляга на песните за сметка на китарните импровизации. Неговата версия на I Shot The Sheriff става голям хит като има важно значение за разпространението на регето и музиката на Боб Марли пред по-широката аудитория.

През 1978 година музикантът се жени за Пати Бойд Харисън. Двамата се разделят в края на 1988 година, след дълъг период на взаимно отдаване на алкохола и дрогата.

Ерик е принуден е да постъпи на лечение в болница и се възстановява в Антигуа, където по-късно построи Crossroads centre, център за рехабилитация от алкохолни и наркотични зависимости.

На 20 март 1991 година, четиригодишният му син, Конър, загива, след като пада от 53-ия етаж на нюйоркски небостъргач. Скръбта от тежката загуба Клептън претворява в песента Tears In Heaven. Тази песен, както и излезлият през 1992 година акустичен концертен албум Unplugged спечелват 5 награди Грами.

Това е част от историята на един от най-великите живи музикантите на нашите времена. Вместо да четете повече, чуйте някои от неговите песни по-долу. Препоръчват се с чаша силно кафе, добри слушалки и затворени очи.