Възможното противодействие на “руския авантюризъм“

Дали Путин ще се задоволи с Крим и няма да разшири агресивната си кампания? Естествената противотежест на Москва е НАТО, чиито членки в района на Черно море могат да изиграят важна роля, казват американски експерти за Дойче веле.

Острите реакции на Запада към анексирането на Крим и заплахите с политически и финансово-икономически санкции изглеждат недостатъчни – Москва не се е стреснала от тях. В тази атмосфера, в която Путин изглежда неуязвим, опасенията от това, че Русия може да разшири кампанията си „за защита на руските малцинства“ растат. В Източна Европа започват да се питат дали НАТО и Европейският съюз са в състояние да ги защитят от евентуално посегателство, а Белият дом не крие „дълбоката си тревога“ от възможните нови агресивни действия на Путин. Във Вашингтон висш представител на американската администрация посочи, че разполагането на руски войски по начин, който застрашава Южна и Източна Украйна, говори за възможна ескалация на ситуацията. А генералният секретар на НАТО Расмусен заяви пред политическата фондация „Брукингс“ във Вашингтон, че Крим „може да се окаже начало на по-голяма кампания“.

Американският политически стратег Джон Ситилидес от експертната „Трилъджи адвайзърс“ във Вашингтон смята, че всички тези опасения, особено в Източна Европа, са съвършено разбираеми. Пред Дойче веле той каза, че „при настоящата слабост на реакцията на Запада към анексирането на Крим е лесно да се повярва, че Путин наистина има пълната свобода да прави каквото си поиска в региона, и че действията му няма да срещнат особена съпротива. Това убеждение само ще се засили, ако той предприеме нови военни действия в Украйна“.

НАТО срещу „руския авантюризъм“

„Ако сега Западът не предприеме нещо съществено, Путин ще се почувства свободен да се впусне в още по-опасни действия в бивши страни от съветския блок, които сега са членки на НАТО“, твърди стратегът. „Никой не знае какви са плановете на руския лидер, но ако той е убеден, че САЩ и Европейския съюз са в стратегически слабо положение и реакцията им е амбивалентна, вероятно е да предприеме действия не само в Украйна, но и спрямо Приднестровието в Молдова и Прибалтика, където живеят големи руски малцинства.

Не виждам опасност за България или Румъния, но ако Путин смята, че НАТО и Западът няма да се отнесат сериозно към задълженията си по член 5 от договора на НАТО /който определя ангажимента за колективна отбрана/, не е изключено да предприеме действия навътре в Европа. В този момент Западът трябва да покаже абсолютната си сериозност към прилагането на член 5“.

Според Ситилидес главното противодействие на „руския авантюризъм“ е НАТО. Стратегът няма предвид бойни действия на Алианса, каквито според него биха довели до опасен ескалиращ конфликт между Русия и НАТО. По-скоро, казва той, САЩ и НАТО трябва да помислят сериозно за укрепване на отбраната на НАТО край руските граници – Украйна, Беларус, Прибалтика, за да се възпре евентуалната по-нататъшна руска агресия. Той смята, че изпращането на военни части на САЩ в Полша, които да обучават полската отбрана и да останат в страната за неопределен срок, ще има ефект. „Това ще създаде несигурност у Москва какво може да очаква при следваща агресия в региона.“

Във Вашингтон има и напълно противоположни мнения, изключващи ролята на НАТО при кризата в Украйна. Водещи експерти като Дъг Бандоу от института „Катон“ дори благославят факта, че Украйна не е членка на НАТО и не може да се ползва от защита по член 5. „Благодарение на това, че не се наложи да защитят Украйна, САЩ избягнаха Трета световна война“, казва Бандоу. Експертът дори подхвърля идеята, че ако Украйна не беше предала ядрения си аресенал срещу „гаранции на хартия“ за териториалната ѝ цялост, Русия нямаше да рискува да я нападне.

Патрули в Черно море

Много американски политически експерти виждат анексирането на Крим като разширяване на контрола на Русия над Черно море и стратегическите му води чрез засилено военно присъствие. Джон Ситилидес не приема това становище. „Военното присъствие на Русия в района на Черно море не се променя – променя се политическото измерение на военното присъствие на Русия. Затова е много важно каква е политическата воля в столиците на членки на НАТО като България и Румъния – те трябва да застанат твърдо на страната на Запада.“

Възпиращ ефект върху Русия според Ситилидес биха имали патрулите в Черно море, осъществявани съвместно от САЩ и съюзническите държави-членки на НАТО в региона – Турция, България и Румъния. Като допълнителна мярка той вижда и съвместни патрули с Гърция в Бяло море, което да остави руската флота затворена в Черно море – като по времето на Студената война. Решение за увеличаването на военното присъствие на НАТО в Черно море може бъде взето още в близките дни или седмици, смята експертът.