Сирия: нестихийно бедствие
Нашата планета е милосърдна към своите обитатели дори във времената на глобални катаклизми. За сега те един към друг са безмилостни.
Вече в течение на редица години светът активно го убеждават в това, че промените на климата на планетата е една от главните причини за последните революции и въоръжените конфликти в редица страни на Африка и Близкия изток. Поради глобалното затопляне многовековните проблеми на бедните страни и държавите с горящ климат действително се задълбочават. Но както още в 2007 година заяви Сорча О’Калахън от британския Институт за международно развитие за конфликта в Судан, „Глобалното затопляне стана такава модна тема, която всичко обяснява с промените на климата.
И миналата година в интервю за Washington Post ръководителят на вашингтонския Център по проблемите на климата и сигурността Франческо Фемия заявил, че глобалното затопляне изиграло огромна роля както за „арабската пролет”, така и за конфликта в Сирия. Според него, пет години суша предизвикали обедняване в селските райони на тази страна и масово мигриране на фермери към градовете: „Масова вътрешна миграция се наблюдаваше предимно на периферията, за сметка на фермери и скотовъдци, които напълно се лишили от средства за съществуване. Всички те се преместили в градски райони, които вече изпитвали икономическа нестабилност във връзка с притока на иракски и палестински бежанци”.
Но веднага допълва: „Не можем да кажем, че промяната на климата предизвикало гражданската война. Но можем да кажем, че съществували много сурови климатични условия, които довели до нестабилност”.
Франческо Фемия заявил, че глобалното затопляне продължава да оказва значително влияние на хода на гражданската война в Сирия. Но гладът и жаждата на милиони сирийци сега ги терзае не природата, а хората. При фермерите в районите на бойни действия в хранилищата се натрупали хиляди тонове пшеница. Преди войната почти три четвърти от реколтата те продавали на държавата, а тя от своя страна субсидирала производството. Сега хората не рискуват да я карат в гладуващите градове поради боевете и многобройните изнудвания на блок-постовете.
Резултатът: генералният секретар на ООН Пан Ги Мун заявил, че сега от хуманитарна помощ се нуждаят повече от 9 млн. граждани на Сирия, страната, която сама би могла да си осигури храни. Сега ООН поискала за оказване на помощ 6,5 млрд. долара. Очевидно е, че за помощ на Сирия по време на засушаване ще бъдат необходими много по-малко пари, отколкото ако ги бяха харчили за съвсем други цели.
Резултатът: този несполучлив опит да бъде премахнат от политическата арена на Башар Асад и да причини вреда на Иран, струва гибелта на 130,000 души и мъчения на милиони сирийци. Едва ли неразумните сили на природата биха могли да нанесат на тази страна такъв чудовищен удар.
Но имат ли сега желание „приятелите на Сирия” в името на обикновените хора да пренебрегнат амбициите си? В тази връзка си струва да си спомним посоченото в края на октомври миналата година от New York Times заявление на ръководителя на администрацията на президента на САЩ Денис Макдонах пред членовете на конгреса: „Ситуацията в Сирия може да отнеме на Иран много години. Война в Сирия между „Хизбула” и „Ал Кайда” може да бъде в интерес на САЩ”, пише Гласът на Русия.
