Ще помогне ли ЕС на Украйна?

Протестите в Киев избухнаха след като Янукович реши да задълбочи сътрудничеството си с Русия, вместо да се сближи с ЕС. До момента Брюксел не се е намесил в конфликта. Сега обаче може и да бъде принуден да го направи, пише в свой анализ Дойче веле.

Знамето на Европейския съюз все още се вее по барикадите в Киев. Някои от протестиращите го носят на раменете си, други го закачат по колите си. Протестите в Украйна избухнаха, след като президентът Виктор Янукович реши да замрази споразумението за асоцииране с ЕС и се ориентира към задълбочаване на сътрудничеството с Русия. Обрат, от който Европейският съюз бе очевидно изненадан. Брюксел не скри разочарованието си, но остави вратата за Украйна отворена.

ЕС бе потресен от бруталното отношение на украинската полиция към демонстрантите, но нищо повече. Настояванията на опозицията за въвеждането на санкции спрямо украинското ръководство досега така и не са се натъкнали на отзвук в Брюксел.

Дилемата на Фюле

От една седмица насам обаче кризата в Украйна се задълбочава. Парламентът в Киев прие пакет от закони, които ограничават правата на демонстриращите и обявяват протестното движение за нелегално. Това разгневи протестиращите. Част от тях, които са склонни към насилие, влязоха в стълкновения с полицията. Имаше ранени и убити.

Непосредствено след тези събития в петък (24.01.) в Киев пристигна еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле, който се срещна с президента Янукович, с опозиционните лидери и с представители на гражданското общество. Конкретните резултати от тези срещи обаче засега не са известни. Еврокомисарят е първият високопоставен европейски политик, който посещава Украйна след избухването на протестите. Неговата задача: да допринесе за успокояване на напрегнатото положение.

Фюле е изправен пред истинска дилема: той очевидно би искал да събере президента и опозицията на масата за преговори, но за целта в никакъв случай не би трябвало да отправя заплахи. Опозиционните политици обаче се обърнаха точно с такава молба към него.

„Европа разполага с големи лостове на влияние спрямо Янукович и неговите приближени, които държат парите си в Европейския съюз“, каза опозиционният лидер Виталий Кличко в интервю за Дойче Веле. Желанието на украинските опозиционери, гласящо ЕС да запорира сметките на водещите украински политици, се споделя и от демонстрантите по киевските улици. На въпроса как ЕС би могъл да помогне на Украйна, повечето отговарят по един и същи начин: „Със санкции“.

Официално посредничество няма

До момента към ЕС бяха отправени множество критики заради позицията му по отношение на кризата в Украйна. Изявленията на европейските политици, че засега няма планове за налагане на санкции се натъкнаха на подигравки по интернет форумите. Мнозина упрекват Брюксел, че се съобразява с Русия и иска да отстъпи Украйна на московската зона на влияние. „Оставени сме сами на себе си“, гласи един от коментарите в интернет.

Мисията на Фюле е затруднена и от факта, че той не се явява официален посредник – за целта той би трябвало да бъде поканен от украинското правителство. „Опозицията би искала да види ЕС в ролята на посредник“, подчерта опозиционният лидер Арсений Яценюк. „Би било много трудно да се намери изход от кризата без посредничеството на Запада“, каза Яценюк след срещата си с Фюле в Киев. „Смятаме, че е необходимо западните ни партньори да се включат в този процес“, добави още той.

След Фюле ще дойде Аштън

Президентът Янукович от своя страна не бърза да кани ЕС като посредник в Киев, тъй като именно Европейският съюз допринесе през 2004 за намирането на решение на украинската криза по време на Оранжевата революция. Тогава протестите бяха предизвикани от фалшифицираните в полза на Янукович президентски избори. Гласуването бе повторено и той загуби. И оттогава досега очевидно се чувства жертва на западните посредници.

Сега ескалацията в Киев би трябвало в крайна сметка да го подтикне към отстъпки, предполагат наблюдателите. Вчера например той обяви, че идния вторник ще бъдат внесени известни промени в правителството, както и в оспорваните закони, ограничаващи свободата на събиранията и медиите.

Експертите предполагат, че Янукович би се съгласил само с такова посредничество отвън, в което участва и Русия. Въпреки това Европа ще продължи своите опити да посредничи – следващата седмица посещение в Киев ще направи и върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън.