Разговор за модерния феминизъм и модерния мъж с Ема Уотсън

Ема Уотсън изигра Хърмаяни Грейнджър в осемте филма за Хари Потър между 2001 и 2011 г., започвайки в първия, когато е едва на 10 години. От тогава тя комбинира работата като актриса („The perks of being a wallflower”, “The bling ring”, “Noah”) с професията на модел за „Burberry” и „Lancome” и следването си в Brown University в САЩ. През 2014 г. тя стана посланик на добрата воля за UN Woman Global и помогна за пускането в действие на „HeForShe” – кампания, която призовава мъжете да бъдат застъпници на идеята за равенство на половете. Сега, на 25 години, тя продължава да участва в големи филми – очакват се скоро “The circle” и „Красавицата и звяра“, но също така отделя по-голямата част от 2016 година за активизма си.

Ема Уотсън разговаря с Esquire за начинанията си, след като спря да бъде Хърмаяни Грейнджър:

Esquire: Защо толкова държа Том Ханкс да се включи в кампанията на „HeForShe” и да се появи с теб на корицата на Esquire?

Ема Уотсън: Това, че е на корицата ме прави изключително горда. Не само защото е актьор, но го уважавам и като мъж. Той е един от онези холивудски типове, които са толкова истински. Той е точно този, за когото се представя. Ако хвърлиш поглед върху кариерата му, много от най-големите му филми – „Голям“, „Безсъници в Сиатъл“, „Тяхна собствена лига“ – всички те имат режисьори, които са жени. Също така начинът, по който говори за някои проблеми – дали за правата на хомосексуалистите, СПИН, проблемите на околната среда, децата или за помощта, която оказва на ветераните, той го прави по изключително скромен и истинен начин.

ESQ: Но не е ли вярно, че никоя жена не би могла да има същото дълголетие и успех във филмовата индустрия като Том Ханкс? Той постоянно участва в огромни филми още от „Splash” през 1984г.

ЕУ: Това е добър въпрос. Може би нещата се подобряват за актрисите, но ако става дума за жените режисьори, числата са направо нелепи. От режисьорите на 240-те най-печеливши филми за 2014 г. само 7 процента са жени, по-малко от 1,3 процента са жени от малцинствени групи, а само 11 процента от филмите са написани от жени. Често чуваме израза „жена не може да режисира екшън филм” или всякакви идеи, свързани с това с какво една жена може да се справи и с какво не. Но само да говорим по темата няма да е достатъчно. Трябва да се предприемат действия.

ESQ: Няколко високопоставени жени в Холивуд изглежда започват да говорят за тази неравнопоставеност. Чарлийз Терон публично поиска заплащане, равно с това на Крис Хемсуърт за „Снежанка и ловецът”. Това повратната точка ли е?

ЕУ: Ние обикновено избягваме да говорим за пари, защото хората ще решат, че сме „претенциозни” или „примадони”. Но вече имаме и друга нагласа: „Добре. Наричайте ме „претенциозна” или „феминацистка”, или „примадона”. Наричайте ме, както си искате. Няма да ме спрете да се опитвам да правя това, което смятам за правилно.“ Защото проблемът не засяга само мен. Засяга и други жени и мъже, които се борят с това също като мен. Холивуд е просто малко парче от огромен пъзел, но пък се намира под светлината на прожекторите. Няма значение дали си жена на плантация за чай в Кения, брокер на Уолстрийт, или актриса в Холивуд – заплащането не е равностойно.

ESQ: Много хора имат проблем с това мъжете да се описват като феминисти. Защо според теб това трябва да се промени?

ЕУ: Съществуват погрешни схващания за думата. Мъжете мислят: „Това няма нищо общо с мен!” Съществува и идеята, че феминизмът означава състезание на жените с мъжете или че е движение срещу мъжете, или че феминистките искат да са мъже, а това е абсолютно неправилно. Жените искат да са жени. И искаме да се отнасят с нас като равни. Не става въпрос за омраза към мъжете.

ESQ: Лесно е за хора като Марк Зукербърг или други изпълнителни директори да променят политиката на компанията си относно отпуска по майчинство или равенството между половете, например. Но какво може да направи един мъж, който не попада в категорията на милиардерите?

ЕУ: О, може да е много просто. Трябва да бъдеш активен наблюдател. На повечето мъже, с които съм говорила, им се е случвало да се почувстват неудобно от нещо, казано в мъжка компания. Когато нещо такова стане, не се страхувайте да кажете какво и защо ви притеснява. Ние искаме да го направите.

ESQ: Какво искаш хората да извлекат от това интервю?

ЕУ: Няма смисъл от това да кажа: „След като прочетете тази статия, всички вие трябва да решите, че сте феминисти.” Това няма как да стане. Единственото нещо, което би променило нещата, е мъжете да започнат да разговорят с жените в живота си, да говорят за това какво им се случва. Задавайте въпроси. Отидете заедно в някой бар, просто слушайте и тогава решете какво чувствате по темата и доколко ще се ангажирате с нея. И ако се ангажирате, тогава се надявам следващия път, когато попаднете в някаква ситуация, да направите нещо по въпроса, дори да е просто изказване от рода на: „Тази тема не е особено комфортна…”. Това ви прави феминист. Дали я използвате, или се идентифицирате с думата не е най-важното нещо. Важно е как избирате да се държите.

ESQ: Комедийната актриса Ейми Шумър наскоро каза, че „дори и най-красивите момичета си мислят, че са отвратителни”. Съгласна ли си с това?

ЕУ: О, да, така е. Познавам няколко от тях. Когато бях на 21 г., самата аз се раздирах от несигурност и самокритика. Някои от приятелките ми още са така. Осъзнах, че не харесвам да ме снимат, ако не работя. И се замислих защо това ме притеснява? Защо ме кара да се чувствам толкова несигурна? И тогава осъзнах, че е заради факта, че дори аз самата не мога да разпозная образа си от кориците на списанията. Начинът, по който изглеждам след като съм минала през всички тези гримьори и стилисти, и начинът, по който изглеждам всеки ден… просто… няма база за сравнение. И осъзнах: „Ако аз – човекът, който е на корицата – се чувствам по този начин, какво ли им е на всички останали!”

ESQ: Какво печелят мъжете в равенството между половете?

ЕУ: Мисля, че е важно да се разбере, че феминизмът не е нещо, с което си струва да се занимаваш само защото за теб ще има някаква изгода. Или някаква изгода за майка ти или сестра ти. Въпросът е каква е изгодата за човечеството. Мартин Лутър Кинг е казал, че „несправедливостта, където и да е тя, е заплаха за справедливостта навсякъде“. Наистина вярвам в това. А какви са положителните страни? По-щастливи, по-здрави и по-успешни деца? Възможност за нормален отпуск по майчинство, за да можеш да си гледаш бебето? Да можеш да говориш с някого, ако се чувстваш зле? Да можеш да бъдеш себе си? По-добър секс? Брак, който е истинско партньорство? По-голямо разнообразие и перспективи в изкуството, културата, бизнеса и политиката? Възможност за подкрепа на цялата иновативност и гениалност в света, а не само на половината? По-голям брой на уверени в себе си и успешни хора, в частност жени? Световен мир? Сериозно. Световен мир!