Политиката на Москва в Крим и рейтингът на Владимир Путин

Руският печат коментира започналото посещение на държавния глава Владимир Путин в Крим. На полуострова, станал през март част от федерацията, са пристигнали също депутати от двете парламентарни камари и кабинетът начело с премиера Дмитрий Медведев.

Според президентския прессекретар Дмитрий Песков в края на обиколката Путин „ще се обърне с наситена реч към политическия актив на страната“, пише „Росийская газета“. Песков свърза проявата с вътрешнополитическия сезон, стартиращ след няколко седмици в Русия. Началото на сезона ще е „много живо“ – през септември предстоят местни избори, каза той.

Според депутата Вадим Соловьов колегите му ще обсъдят с президента главно социално-икономическото развитие на Крим, „украинската криза“ и скорошните избори в повечето руски региони, посочва „Новие известия“. Сред темите Соловьов назовал също проблемите на украинските бежанци в Русия, хуманитарната помощ за Югоизтока на Украйна и ответните мерки на Москва срещу западните санкции.

„РБК дейли“ описва срещи на руските депутати с „представители на различните социални групи“ в Крим. Шефът на парламентарната комисия по труда Андрей Исаев например уверил в разговор „предимно с жени на възраст“, че Русия за разлика от Украйна няма да вдига пенсионната възраст, и подробно разказал как ще се формират пенсиите на „новите руски граждани“.

Събралите се реагирали „общо взето одобрително“ и няколко пъти извикали „Браво!“. Особено били развълнувани, щом депутатът заявил: за да получим база данни за пенсионните вноски на кримчани, „трябва да превземем Киев“. „Превземете го!“ – викнали участниците в срещата.

Правителството в Москва разработи проект за федерална програма по развитието на Крим през 2014-2017 г. За 654 милиарда рубли Русия ще построи там мост през Керченския пролив, ще реконструира жилищно-комуналното стопанство и ще оправи водоснабдяването (осигурявано в момента главно от Украйна, разказва „Комерсант“.

Освен това руските власти планират да развият обществения транспорт в региона и да изградят комуникационни мрежи, на първо място за нуждите на министерството на отбраната.

В програмата се изтъква „основният проблем на двата нови субекта на Руската федерация – Крим и Севастопол“: през 2011 г. брутният регионален продукт на човек от местното население е бил 81 300 рубли срещу 316 600 рубли средно за Русия. Инвестициите на човек от населението през 2013 г. – 28 300 рубли срещу 90 300 средно за Русия. В общи линии Крим и Севастопол имат днес двойно и тройно по-лоши показатели за икономическо развитие в сравнение със съпоставими руски региони. Сходни са само цифрите за безработицата – 5,8 до 5,9 на сто в Крим през 2013 г. срещу 5,5 на сто в Русия, пише вестникът.

Москва предвижда да гради в Крим нови пътища, туристически паркове и промишлени клъстъри най-вече след 2018 г. Дотогава явно не цели бързо да вдигне нивото на кримската икономика до средното за Русия – на полуострова има днес по-актуални проблеми, заключава „Комерсант“, цитиран от Би Би Си.

Наред с тазгодишната олимпиада в Сочи, в която мнозина съзряха личен проект на Путин, присъединяването на Крим вдигна рязко патриотизма и осигури „крайно благоприятно шестмесечие“ за президентския рейтинг, отбелязва „Независимая газета“. На фона на войната в Украйна и западните санкции срещу Русия заради ролята й в съседната страна руското общество подкрепя все по-силно действията на държавното ръководство, твърди изданието, като цитира данни от анкети на ВЦИОМ и „Левада“.

Според ВЦИОМ 63 на сто от хората в Русия одобряват действията на Путин спрямо Украйна. По данни на „Левада“ за президента са готови да гласуват 82 процента от гражданите, решени да участват в следващите избори. При все това „новината за хуманитарния конвой предизвика крайно нееднозначни оценки“, напомня всекидневникът. Автомобилна колона с помощи за населението на Източна Украйна напредва към руско-украинската граница. Близо 280 камиона карат около 2000 тона храни, медикаменти и стоки за бита. Киев обаче изрази подозрения, че Русия може да използва конвоя за прикритие и да достави оръжия на източноукраинските проруски сепаратисти.

„Опонентите на Кремъл сериозно се опасяваха, че привидно за защита на конвоя може да бъдат вкарани войски“ на Русия в Украйна, а „привържениците на властта заявяваха, че щом в страната има хуманитарна криза, по-добре е да не бавим нещата“, пояснява „Независимая газета“.

Рейтингът на Путин, стигнал своя таван, обаче може да бъде „коренно променен само от някакво форсмажорно събитие, което да стане удар върху репутацията на Кремъл – или ако в публичното пространство се появи политик с алтернативно гледище за събитията“, коментира политологът Ростислав Туровски.

Ситуацията ще се промени, и то по две причини, прогнозира колегата му Николай Петров. Първо, конфликтът в Източна Украйна рано или късно ще приключи – хората ще схванат, че Кремъл няма да може да подкрепя сепаратистите на всяка цена. Но не би могъл изцяло да спре подкрепата, без да се изложи. Второ, засега обществото възприема антируските санкции и отговора на Москва като демонстрация колко яка политика води Путин. Още наесен обаче последиците им може да ударят по джоба обикновените хора в Русия и патриотарските лозунги няма да оправят нещата. Постепенният спад в рейтинга на Путин ще отправи негативен сигнал към цялата политическа система, предсказва аналитикът. БТА