Ориент Експрес : Раждането на един мит
Германският кайзер Вилхелм Втори имал любим проект: железница, която да свързва Османската империя с Европа. Така през 1903 започва строежът на багдадската железница – трасето на прочутия „Ориент експрес“, разказва Дойче веле.
В края на 19-ти век Османската империя губи все повече влияние и власт. Европейските вестници пишат за „болния човек край Босфора“. През 1898 султан Абдулхамид Втори решава да модернизира необятната си империя, която все още се простира от Черно до Червено море и Персийския залив. Замислена е нова железопътна линия, която да свърже Багдад с Истанбул и така – с цяла Европа. Чрез багдадската железница Османската империя разчитала да се свърже с европейските индустриални нации.
Германия – любим партньор на османците
На 18 октомври 1898 в Истанбул пристига човекът, на когото се разчита да подпомогне реализацията на тази идея: германският кайзер Вилхелм Втори. По онова време османците не са били в състояние сами да осъществят намеренията си – имали са нужда от пари и от специалисти, които да прокарат дългото 1 600 км трасе, преминаващо през труднодостъпни участъци.
Така се стига до тържественото пристигане на кайзера, който слиза в Истанбул от борда на кораба си „Хоенцолерн“ и е посрещнат с 21 топовни изстрела. Както германците, така и Османската империя използват обстоятелството, за да демонстрират открито близкото си партньорство. Без да я афишират официално, британците също дават благословията си за осъществяването на проекта. Строителството на багдадската железница е било от голямо политическо значение и всяка велика сила играе своята собствена игра.
Германците обаче се явяват най-любимият партньор на османците, тъй като не мислят за териториални придобивки, а само за икономическа експанзия и достъп до суровини. Освен това приятелството е дългогодишно: още от 1882 г. германски офицери се занимават с обучението на османската армия.
И ето, че идва редът на гигантския проект за новото железопътно трасе. Османската империя има спешна нужда от тази модернизация, тъй като е почти безнадеждно изостанала от развитието на своето време. На прага на 20-и век конете, камилите и мулетата все още са били основното превозно средство за хора и стоки. Превозът на товари или военни части от едната част на империята до другата отнемал месеци.
Строителството трае 37 години
Дойче банк, която трябвало да осъществява финансов надзор над строителството, се колебаела да поеме високия риск. Вилхелм Втори обаче, който е въодушевен от идеята за багдадската железница, принуждава банкерите да приемат ангажимента. И строителството започва през 1903 година от град Коня, докъдето стигали железопътните релси по онова време. Германските инженери и строители се залавят за работа в един изключително труден планински район – с дълбоки пропасти и надморски височини, стигащи до 3 700 метра. Там те изграждат тунели и мостове и отстраняват всевъзможни други пречки.
Наред с техническите проблеми строителството се забавя и по други причини – през 1908 започва бунтът на младотурците, които свалят султана, след това избухва Първата световна война, чийто завършек слага край на Османската империя. Така или иначе, строителството продължава интензивно до 1918, по трасето дори успява да премине и един влак, но последните 300 километра остават недовършени. Чак през 1940-та, цели 37 години след полагането на първата копка, багдадската железница е завършена. На мястото на Османската империя вече е Турция, а Германия е на път да въвлече цяла Европа в нова кръвопролитна война. Багдад пък отдавна вече не е османско владение, а столица на кралство Ирак.
